Вторият ред от „домова книга“: Кой може да стане служебен премиер при масов отказ?

Предстоящият избор на служебен премиер от президента Румен Радев отново е на дневен ред. След като една трета от лицата в т.нар. „домова книга“ публично декларираха отказ, погледът се насочва към техните заместници. Тази ситуация ще бъде осми случай, в който Радев назначава служебно правителство, и трети по новите конституционни правила.

През май 2025 г. парламентът избра Маргарита Николова и Силвия Къдрева за заместник-председатели на Сметната палата. Те бяха предложени от Димитър Главчев, който вече два пъти е оглавявал служебен кабинет по новите правила. Въпреки че Главчев е заявил готовност да поеме поста „ако няма кой друг“, сега изглежда, че желаещи има и трети негов мандат е малко вероятен. Слуховете го свързват с интрига, целяща да усложни отношенията му с ГЕРБ.

И Николова, и Къдрева още при изслушванията си в ресорната комисия са заявили готовност да поемат управлението на държавата. Повече шансове се приписват на Николова заради нейния обширен опит във финансите, счетоводството и публичния контрол, както и политически опит като депутат и общински съветник. Тя е била финансов директор в Държавната агенция за младежта и спорта и в две министерства, а от 2010 до 2025 г. е икономически директор на БНТ.

Силвия Къдрева, магистър-библиограф, познава Сметната палата от 1999 г. Като бивш член на КПКОНПИ, нейният избор би бил сигнал за търсене на прозрачност. Тя е одитирала имуществени декларации на ключови фигури във властта, което ѝ дава достъп до значима информация.

Управителят на БНБ Димитър Радев вече четвърти път отказва поста, позовавайки се на независимостта на централната банка. Подуправителят Радослав Миленков също категорично е давал отказ три пъти, тъй като е представител на България в Надзорния съвет на ЕЦБ. През март 2025 г. обаче, управляващите и ДПС-НН промениха Закона за БНБ. Новият текст предвижда, че ако управител или подуправител приеме да стане служебен премиер, трябва да подаде оставка от поста си в Централната банка. Това преодолява противоречието с устава на ЕЦБ.

Другият подуправител на БНБ, Петър Чобанов, е проявявал готовност да оглави временен кабинет още през лятото на 2024 г. Той има опит в законодателната и изпълнителната власт като бивш депутат от ДПС и финансов министър. Към момента Чобанов запазва мълчание.

Статусът на икономиста Андрей Гюров, също подуправител на БНБ и включен в списъка, е под въпрос. Той е отстранен от повече от година и половина поради конфликт на интереси и е в неплатен отпуск. Дела по случая вървят пред Върховния административен съд и Съда на ЕС. Конституционният съдия Орлин Колев е категоричен, че без съдебно оневиняване Гюров не може да бъде премиер. Въпреки това, депутати от ПП и ДБ го сочат като най-подходящ кандидат.

Председателят на парламента Рая Назарян, която влезе в „домова книга“ на 29 октомври 2025 г., също е отказала поста. През 2024 г. тя заяви:

Ярки политически фигури няма да допринесат нито за добрия тон и диалог между партиите в предизборната кампания, нито ще повишат доверието в политическия процес.

Нейни колеги от ГЕРБ повтарят, че тя не желае да оглави служебно правителство, цитирайки решение на Изпълнителната комисия на партията.

Омбудсманът Велислава Делчева също е сред отказалите поста, заявявайки:

Виждам се като омбудсман, не като служебен премиер. Омбудсманът няма място в “домовата книга”. Това е човек, който е насочен към защита на правата на хората и на гражданите. Когато се търси премиер, трябва да се търси човек с друг профил.

Нейната заместничка Мария Филипова е заявила, че би отговорила на подобен въпрос само на президента.

В случай, че никой от потенциалните служебни премиери не състави кабинет, страната няма да остане без управление. Функциите по организацията на предсрочните избори ще изпълнява настоящото правителство, оглавявано от Росен Желязков. Тази теза защитава конституционният съдия Орлин Колев, позовавайки се на чл. 111 от конституцията. Консултациите за служебен кабинет предстоят след зимната ваканция.

Промените в конституцията от декември 2023 г. ограничиха правомощията на президента при избора на служебен премиер. Сега той може да избира само измежду омбудсмана, управителя на БНБ, председателя на Сметната палата и техните заместници, както и председателя на парламента. За двата си мандата Румен Радев е напът да назначи служебно правителство за осми път.

През ноември 2025 г. правителството на Росен Желязков подаде оставка, което задейства конституционните процедури. Президентът Румен Радев призова за предсрочни парламентарни избори, определяйки властта като „бламирана“. Критици твърдят, че Радев може да избира измежду „любимци на Пеевски, ГЕРБ и ПП“, което подчертава силните политически връзки в списъка. Съществува и вариант президентът да не състави кабинет, прехвърляйки отговорността на вицепрезидента Илияна Йотова.