Вторият ред от „домова книга“: Кой може да стане служебен премиер при масов отказ?
При масов отказ от страна на лицата в „домова книга“, погледът се насочва към техните заместници. Маргарита Николова и Силвия Къдрева от Сметната палата, както и Петър Чобанов от БНБ, са сред потенциалните кандидати. Промените в Закона за БНБ премахват пречките пред банкерите да заемат поста.
Маргарита Николова Силвия Къдрева Петър Чобанов Андрей Гюров
Предстоящият избор на служебен премиер от президента Румен Радев отново е на дневен ред. След като една трета от лицата в т.нар. „домова книга“ публично декларираха отказ, погледът се насочва към техните заместници. Тази ситуация ще бъде осми случай, в който Радев назначава служебно правителство, и трети по новите конституционни правила.
През май 2025 г. парламентът избра Маргарита Николова и Силвия Къдрева за заместник-председатели на Сметната палата. Те бяха предложени от Димитър Главчев, който вече два пъти е оглавявал служебен кабинет по новите правила. Въпреки че Главчев е заявил готовност да поеме поста „ако няма кой друг“, сега изглежда, че желаещи има и трети негов мандат е малко вероятен. Слуховете го свързват с интрига, целяща да усложни отношенията му с ГЕРБ.
И Николова, и Къдрева още при изслушванията си в ресорната комисия са заявили готовност да поемат управлението на държавата. Повече шансове се приписват на Николова заради нейния обширен опит във финансите, счетоводството и публичния контрол, както и политически опит като депутат и общински съветник. Тя е била финансов директор в Държавната агенция за младежта и спорта и в две министерства, а от 2010 до 2025 г. е икономически директор на БНТ.
Силвия Къдрева, магистър-библиограф, познава Сметната палата от 1999 г. Като бивш член на КПКОНПИ, нейният избор би бил сигнал за търсене на прозрачност. Тя е одитирала имуществени декларации на ключови фигури във властта, което ѝ дава достъп до значима информация.
Управителят на БНБ Димитър Радев вече четвърти път отказва поста, позовавайки се на независимостта на централната банка. Подуправителят Радослав Миленков също категорично е давал отказ три пъти, тъй като е представител на България в Надзорния съвет на ЕЦБ. През март 2025 г. обаче, управляващите и ДПС-НН промениха Закона за БНБ. Новият текст предвижда, че ако управител или подуправител приеме да стане служебен премиер, трябва да подаде оставка от поста си в Централната банка. Това преодолява противоречието с устава на ЕЦБ.
Другият подуправител на БНБ, Петър Чобанов, е проявявал готовност да оглави временен кабинет още през лятото на 2024 г. Той има опит в законодателната и изпълнителната власт като бивш депутат от ДПС и финансов министър. Към момента Чобанов запазва мълчание.
Статусът на икономиста Андрей Гюров, също подуправител на БНБ и включен в списъка, е под въпрос. Той е отстранен от повече от година и половина поради конфликт на интереси и е в неплатен отпуск. Дела по случая вървят пред Върховния административен съд и Съда на ЕС. Конституционният съдия Орлин Колев е категоричен, че без съдебно оневиняване Гюров не може да бъде премиер. Въпреки това, депутати от ПП и ДБ го сочат като най-подходящ кандидат.
Председателят на парламента Рая Назарян, която влезе в „домова книга“ на 29 октомври 2025 г., също е отказала поста. През 2024 г. тя заяви:
Ярки политически фигури няма да допринесат нито за добрия тон и диалог между партиите в предизборната кампания, нито ще повишат доверието в политическия процес.
Нейни колеги от ГЕРБ повтарят, че тя не желае да оглави служебно правителство, цитирайки решение на Изпълнителната комисия на партията.
Омбудсманът Велислава Делчева също е сред отказалите поста, заявявайки:
Виждам се като омбудсман, не като служебен премиер. Омбудсманът няма място в “домовата книга”. Това е човек, който е насочен към защита на правата на хората и на гражданите. Когато се търси премиер, трябва да се търси човек с друг профил.
Нейната заместничка Мария Филипова е заявила, че би отговорила на подобен въпрос само на президента.
Промените в конституцията от декември 2023 г. ограничиха правомощията на президента при избора на служебен премиер. Сега той може да избира само измежду омбудсмана, управителя на БНБ, председателя на Сметната палата и техните заместници, както и председателя на парламента. За двата си мандата Румен Радев е напът да назначи служебно правителство за осми път.
