ВСС категорично отрече заплатите от 20 000 лв. и се противопостави на орязването на бюджета от МФ
На извънредно заседание Висшият съдебен съвет (ВСС) категорично отрече публичните твърдения, че членовете му получават 20 000 лв. заплата, като изложи точните изчисления, които показват, че месечното им възнаграждение с 40% добавка за стаж достига 17 748 лв. Съветът обсъди и проектобюджета за 2026 г., като отхвърли предложенията на Министерството на финансите за значително орязване на средствата за персонал и капиталови разходи. Беше отложено и приемането на остра позиция спрямо медийна критика, след като председателят на ВКС Галина Захарова призова за умереност и зачитане на свободата на словото.
ВСС
Висшият съдебен съвет (ВСС) свика извънредно заседание на Пленума, за да отхвърли публичните твърдения за изключително високи възнаграждения и да обсъди проектобюджета за 2026 г. Членовете на съвета заявиха, че не отговаря на истината информацията, че изборните кадровици получават по 20 000 лв. месечна заплата, както и че планираният 18% ръст на възнагражденията за 2026 г. се отнася до тях.
Председателят на бюджетната комисия Стефан Петров подчерта, че твърденията за 20 000 лв. са неверни. Той поясни, че възнагражденията на членовете на ВСС, на ръководителите на ВКС и ВАС, главния прокурор, директора на НСлС и главния инспектор се формират по стриктен законов ред, регламентиран в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Заплатите се формират по сложна схема
Съгласно ЗСВ, въпросните длъжности получават 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд (КС). Неговото възнаграждение е средноаритметично от заплатите на президента и председателя на Народното събрание (НС). Заплатата на президента пък се равнява на две депутатски заплати, докато тази на шефа на НС е с 55% повече от основното възнаграждение на народния представител.
Депутатската заплата се изчислява на базата на три средномесечни заплати в обществения сектор, според данни на НСИ. Изчисления, базирани на данните на НСИ за второто тримесечие на 2025 г. (средна заплата 2645 лв.), показват следните основни възнаграждения:
- Народни представители: 7935 лв.
- Председател на НС: 12 300 лв.
- Председател на КС: 14 085 лв.
В резултат, основното месечно възнаграждение на членовете на ВСС, тримата големи в съдебната система и главния инспектор е 12 677 лв. Тази сума се актуализира всяко тримесечие.
Към основната заплата се добавя и допълнително заплащане за прослужено време – по 2% за всяка година стаж, но не повече от 40%. Тъй като повечето кадровици имат над 20 години стаж, месечното им възнаграждение нараства до 17 748 лв. Освен това, магистратите и членовете на ВСС получават средства за облекло, които за 2025 г. възлизат на 5024 лв.
Към тези суми следва да се добавят и бонусите. Според информация, предоставена от ВСС, за 2024 г. на тогавашните 21 членове на съвета са изплатени 1 212 183 лв. бонуси, което прави средно почти 58 000 лв. допълнително годишно на човек.
Стефан Петров категорично отхвърли спекулациите за 20 000 лв. месечна заплата, сравнявайки сумата с тази на председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор.
„Няма нищо вярно, да не кажа, че е лъжа, че изборните членове получават по 20 000 лв. на месец“
— Стефан Петров, председател на бюджетната комисия
Министерството на финансите орязва исканията на ВСС
В края на септември ВСС прие проект на бюджет за съдебната власт, с който поиска почти 1 милиард евро (близо 2 милиарда лева) и заложи 18% ръст на заплатите на магистратите за 2026 г. Индексацията се налага поради изискването на ЗСВ най-ниската съдийска, прокурорска и следователска заплата да бъде двойна спрямо средномесечната заплата в бюджетната сфера.
Стефан Петров докладва писмо от Министерството на финансите (МФ), което предлага значително орязване на поисканите средства.
МФ предлага приходите за 2026 г. да бъдат 66 468 000 евро (около 130 млн. лв.), което е с 14.47% по-малко спрямо заложеното за 2025 г. МФ предлага и намаляване на разходите за персонал с 12.72% спрямо искането на ВСС, което покрива само заетата щатна численост към 31 септември т.г. Финансовото ведомство не предвижда средства за новите над 150 щатни бройки, които ВСС иска, с изключение на 10 нови щата във ВАС.
Освен това МФ не обезпечава разходите, свързани с увеличаването на цените на основните енергоизточници, както и средства за текущи ремонти и обзавеждане на нови сгради. Капиталовите разходи също се орязват с 6.73% спрямо тазгодишния бюджет.
Въпреки предложенията за орязване, ВСС реши да запази приетия си проектобюджет и да го поддържа в парламента.
Дебат за свободата на словото след медийна критика
Втората обсъждана тема беше свързана с одобряване на позиция, която да бъде изпратена до бТВ и СЕМ по повод коментари в предаването „120 минути“ относно възнагражденията в системата и липсата на реакция след побоя над прокурор Иво Илиев.
Проектът на позиция съдържаше остри квалификации, насочени към госта и водещия на предаването. Председателят на ВКС Галина Захарова се противопостави рязко на езика в документа, настоявайки за сериозна редакция.
„Струва ми се, че свободата на изразяване, която не може да зачеркнем по никакъв начин – правото на критика срещу дейността на определени органи, не позволяват използването на такива силни изрази, каквито са включени в позицията. Истината, такава, каквато е във връзка със заплатите и формиране на бюджетните прогнози могат да бъдат формулирани ясно, точно, категорично, но избягвайки прекалена емоционалност и квалификации като „лъжа“, „некомпетентност“, „спекулации“, „въвеждане в заблуда“, „нагнетяване на недоверие“. Използването на такива фрази ще нагнети допълнително обстановката и ескалацията на напрежение.“
— Галина Захарова, председател на ВКС
Захарова подчерта, че ВСС трябва да изрази умерена позиция, която разкрива вярното и обективното, като същевременно прави разлика между критика от държавни органи и тази от журналисти. Тя призова колегите си да не забравят, че журналистите не са врагове и тяхната мисия е да разкриват недостатъците.
В крайна сметка ВСС отложи обсъждането и редактирането на позицията за следващото си заседание в четвъртък.
