Всички обичат Мики Рурк: Бунтарят, който отказа милостиня, за да запази достойнството си

Има публични личности, в които публиката остава влюбена независимо от скандалите, паденията или „cancel“ културата. Мики Рурк е точно такъв пример – вечният бунтар на Холивуд, чийто живот напомня на драматичен сценарий с повече низини, отколкото върхове. Наскоро името на 73-годишния актьор отново влезе в заглавията, след като стана ясно, че е изправен пред риск да остане бездомен в Лос Анджелис.

Собственикът на наетата от него хасиенда, Ерик Голди, даде на Рурк ултиматум от три дни да изплати натрупани задължения или да напусне имота. Къщата, която някога е била дом на писателя Реймънд Чандлър, се превърна в център на неочаквана кампания за солидарност. Лия-Джоел Джоунс, част от мениджърския екип на актьора, стартира кампания в GoFundMe с негово разрешение. Тя описа ситуацията като критична:

Мики Рурк е изправен пред много трудна и спешна ситуация, има риск да бъде изгонен от дома си. Животът не винаги се движи по права линия въпреки всичко, което Мики е дал чрез работата и живота си. Мики Рурк е икона, но неговият път е и дълбоко човешки.

Феновете реагираха мигновено. За по-малко от 48 часа бяха събрани над 90 000 долара от около 2500 дарители. Историята обаче претърпя рязък обрат, когато самият Рурк отрече в социалните мрежи да е одобрявал събирането на средства. „Ако имах нужда, нямаше да моля за помощ“, отсече той в Инстаграм. В крайна сметка актьорът реши да върне всички дарения, доказвайки за пореден път своя несломим и понякога инатлив характер.

Пътят на Мики Рурк към славата и последвалата разруха започва в тежко детство в Маями, белязано от насилие от страна на доведения му баща. Боксът се превръща в неговото спасение и „билет към мъжествеността“. След успешна аматьорска кариера, той се насочва към киното през 70-те години. 80-те се оказват неговото „златно десетилетие“ с филми като „9 седмици и половина“ и „Ангелско сърце“, които го превръщат в световен секс символ.

Въпреки огромния успех, Рурк започва да отхвърля култови роли в ленти като „Топ Гън“, „Рейнмен“ и „Мълчанието на агнетата“. Трудният му характер и конфликтите с режисьори водят до изолация. Режисьорът Алън Паркър споделя, че работата с него е кошмар:

Той е много опасен на снимачната площадка, защото никога не знаеш какво ще направи.

През 90-те години Рурк се завръща към професионалния бокс, където записва 8 мача без загуба (6 победи и 2 равенства). Цената на този успех обаче е тежка – множество фрактури на лицето и серия от пластични операции, които завинаги променят „ангелското“ му излъчване. Самият той признава по-късно:

Загубих всичко. Къщата си, жена си, доверието си, кариерата си. Просто имах целия този гняв от детството си, който всъщност беше срам, а не гняв, и го използвах като броня.

Въпреки финансовите затруднения и факта, че състоянието му днес се оценява на едва 50 000 долара, Мики Рурк остава изключително активен в киното. През 2025 г. се очаква премиерата на неговия нов филм „Дяволски игри“ – трилър с елементи на фантастика. През последните години той участва и в проекти като „Джейд“ (2024), „Дворецът“ (2023) на Роман Полански и „Божият човек“ (2021), показвайки, че макар и далеч от многомилионните хонорари, той все още е търсен от индустрията. Личният му живот също продължава да бъде обект на интерес, като според медийни публикации актьорът все още поддържа връзка с млада руска манекенка.

Мики Рурк остава фигура на крайностите – човек, който е притежавал милиони и е оставал с нула, но винаги е избирал да се изправи сам. Публиката продължава да го обича не заради перфектния му имидж, а заради неговата автентичност и готовността му да плати цената на собствените си грешки.