Всеки пети чуждестранен работник у нас е узбекистанец: Капани с нелегални посредници и очаквания за 5000 лв. заплата
Всеки пети чуждестранен работник, получил разрешително в България, е гражданин на Узбекистан, като през 2025 г. са издадени 5696 такива документа. Основният проблем е, че нелегални посредници обещават нереални заплати от 5000 лв., което кара работниците да напускат или да използват страната за транзит към трети държави.
Българският бизнес, заедно с узбекското правителство, обсъдиха в Русе как да се преодолеят тези капани, както и бюрократичните пречки при издаването на визи, които затрудняват планирането на работната ръка.
Трудовата миграция от Узбекистан към България отбелязва устойчив ръст, като според данните всяко пето разрешително за работа, издадено в страната ни, е за узбекистански гражданин. През 2025 г. броят на издадените разрешителни е достигнал 5696, което категорично потвърждава тази тенденция. Общо над 108 000 работници от трети страни са пристигнали в България през последните шест години, като Узбекистан е сред водещите страни източник на работна ръка.
Въпреки нарастващите нужди на българския пазар, особено в сектори като строителство, туризъм и земеделие, процесът е обременен от проблеми. Основният конфликт произтича от нелегални посреднически фирми в Узбекистан, които подвеждат кандидатите с нереални обещания за заплати от 5000 лева. Сблъсъкът с реалната работна среда и възнаграждения отказва хората да останат, а българските работодатели търпят сериозни щети.
Тези предизвикателства, както и начините за подобряване на икономическите и търговските връзки, бяха обсъдени в Русе от представители на правителството на Узбекистан, работодателски организации и местния бизнес. Само в Русе от началото на годината легално се трудят 62 служители от Узбекистан.
Един от най-сериозните проблеми за българския бизнес е, че кандидат-работниците често използват пристигането си в Шенгенското пространство, за да преминат безпроблемно в трета държава. Председателят на Съюза на хотелиерите и ресторантьорите в Русе, Мая Русанова, описва ситуацията така:
„Пристигат на летището, изчезват и ние по никакъв начин не можем да си търсим правата, защото на концесионерските фирми, с които сме работили, сме платили част от сумата, поемаме им всички разходи.“
— Мая Русанова, председател на Съюза на хотелиерите и ресторантьорите – Русе
От узбекска страна също признават проблема с некоректната информация. Шерзод Сабиржонович, първи секретар на Департамента по консулско-правни въпроси към Министерството на външните работи на Узбекистан, подчерта, че много български работодатели контактуват с нелицензирани фирми. Той уточни, че в Узбекистан работят само 40 лицензирани организации за трудова миграция, които се стремят да дадат насоки за стандарта и културата на България, макар и да не предлагат базово обучение по български език, което допълнително затруднява адаптацията.
„Когато хората ни дойдат търсят, очакват заплата 4 -5 хиляди лева. Затова е важно да се знае, че в Узбекистан работят 40 лицензирани организации за трудова миграция. Има и подготвителни програми, които за съжаление не предлагат базово обучение по български език, но дават насоки за стандарта и културата на България. За жалост, много хора не знаят Узбекистан и нейните възможности. 60% от населението са млади хора, готови да работят. И след като тази година се присъединихте към Шенген, следим внимателно бизнес процесите у вас, особено в сектор строителство.“
— Шерзод Сабиржонович, първи секретар на Департамента по консулско-правни въпроси към Министерството на външните работи на Узбекистан
Независимо от нуждата от работна ръка, бюрократичните пречки остават сериозен спънка. Председателят на Русенската търговско-индустриална камара, Милен Добрев, изтъкна тромавите процедури по издаването на визи, което прави планирането на дългосрочни бизнес стратегии почти невъзможно.
„Бюрокрацията все още я има. Няма как един бизнес да си планира наемане на работна ръка, която ще се случи да речем след девет месеца.“
— Милен Добрев, председател на Русенска търговско-индустриална камара
Тези проблеми затрудняват легалното наемане на работна ръка и продължават да подкопават доверието. От работодателските организации се изразява загриженост, че докато България се нуждае от чуждестранен труд, бавните визови процедури правят планирането на работна ръка изключително трудно. Въпреки предизвикателствата, икономическите връзки между двете държави се засилват. Износът на България за Узбекистан през миналата година се е увеличил до близо 64 милиона долара, а преките инвестиции от Узбекистан в страната ни възлизат на 5,7 милиона евро.
