Враждебността срещу журналисти в България нараства: Доклад на Съвета на Европа и АЕЖ
Враждебността към журналистите в България се увеличава, според доклади на Съвета на Европа и Асоциацията на европейските журналисти. Политическият натиск и липсата на уважение подкопават свободата на медиите, като властите не предприемат адекватни мерки срещу нападенията и сплашването.
Враждебността към журналистическата професия в България е във възход, което е обезпокоителна тенденция. Това заключение не е само от скорошна тридневна мисия в София на Платформата за безопасност на журналистите към Съвета на Европа, но се потвърждава и от актуални доклади на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България). И двете организации изразяват сериозна загриженост относно свободата на медиите у нас.
Платформата за безопасност на журналистите, след своята мисия, призова българските власти да разследват нападенията срещу журналисти и да изправят виновните пред правосъдието. Въпреки че случаите на пряк натиск са намалели в сравнение с предишни години, политическият натиск – включително сплашване и обиди от страна на политици – остава сериозен повод за безпокойство. Делегацията също така настоява за приемането на законодателство срещу т.нар. „дела шамари“ (SLAPP дела), целящи заглушаване на критични гласове.
Последният анализ на АЕЖ-България от септември 2025 г. потвърждава, че свободата на медиите у нас е застрашена от политическа поляризация и забавени реформи, които подкопават журналистическата професия. Няма данни за значителни подобрения или конкретни резултати от препоръките на Съвета на Европа по отношение на разследванията и ефективното противодействие на враждебността към журналистите. Тази стагнация подчертава трайната проблематична среда, в която работят българските медии.
Рикардо Гутиерес, генерален секретар на Европейската федерация на журналистите, коментира: „Това, което ме шокира в България, е климатът на презрение, на липса на уважение както от страна на политиците, така и от страна на обществеността. Оставаме с впечатлението, че ролята на журналистите като страж на обществения интерес вече не се признава в България.“ Той допълва, че журналистите се сблъскват с повече враждебност, особено от страна на политици, които често отказват интервюта, пресконференции и дори забраняват отразяване на събития на определени журналисти.
По време на своята мисия, представителите на Съвета на Европа са провели срещи с редица ключови фигури и институции, включително президента Румен Радев, генералните директори на БНР и БНТ. Единствената институция, отказала среща, е било Министерството на културата, което е пряко отговорно за медийната политика. Този отказ допълнително подхранва опасенията за липсата на диалог и политическа воля за справяне с проблемите в медийната среда. Министерството на културата продължава да избягва диалог относно медийната политика, което е проблем от години.
Призивът за справедлив и прозрачен избор на генерален директор на БНТ, проведен от СЕМ при спазване на закона, също е показателен за нуждата от независимост и почтеност в медийната сфера. Враждебността към журналистите не е изолиран феномен, а е част от по-широк проблем със свободата на словото и демократичните принципи в страната.
