Вратарят на републиката: Борислав Михайлов остави незаличима следа в българския футбол
Борислав Михайлов, капитанът на златното поколение от САЩ ’94 и дългогодишен президент на БФС, почина на 31 март. Разказ за пътя на легендарния вратар.
Борислав Михайлов След великата победа на "Щутгарт" през 1983 г. за купата на УЕФА 17 ноември 1983 г. - Боби е капитан на "Парк де Пренс" Снимка: Getty Images Капитан на четвъртите в света Снимка: РОЙТЕРС В спор с Емо Костадинов в мача за трето място срещу Швеция в САЩ Снимка: РОЙТЕРС В първия мач за България на европейски финали - 1:1 с Испания в Лийдс. Снимка: РОЙТЕРС С Франц Бекенбауер За Мишел Платини той беше "моят приятел Бобо". С Иван Вуцов, който го взе в "Левски", а след това и в националния отбор.
На 31 март българският футбол загуби една от най-емблематичните си фигури. Борислав Михайлов беше капитан на четвъртите в света и дългогодишен ръководител на Българския футболен съюз. Той олицетворяваше цяла епоха в родния спорт. Михайлов беше капитан на националния отбор в рекордните 60 мача и остава в историята като лидер на златното поколение.
Династията Михайлови е уникално явление в световния футбол. Трите поколения вратари започват с легендарния Бисер Михайлов. Борислав наследи баща си на вратата на Левски. По-късно неговият син Николай също облече националната фланелка. Това прави семейство Михайлови единствената фамилия у нас с три поколения национални състезатели.
Дебютът на Борислав Михайлов в мъжкия футбол се случва през сезон 1979-1980 г. Тогава той е едва на 17 години. Вратарят си спомня този момент с вълнение:
Много добре си спомням дебюта. Беше на „Народна армия“, играехме с „Локо“ (София), още Начко Михайлов, лека му пръст, беше на терена. Иван Вуцов някъде след 50-ата минута ми каза: „Айде влизай да замениш Стайков“. Това беше последният мач от сезона. Аз от напрежение забравих да си вържа връзките на футболните обувки. Наложи се някой от скамейката, не помня кой, да ми каже: „Ей, момче, вържи си обувките, че ще се спънеш“. Играх трийсетина минути, не ми вкараха гол. Така че това ми е първият мач, на 17 години.
През 80-те години Михайлов се превръща в стълб за Левски. Той е част от тима, постигнал три поредни титли между 1983 и 1985 година. През 1984 година клубът печели всички възможни купи в един сезон. Този успех отваря вратите на Боби към международната сцена. Един от най-великите му мачове е срещу германския Щутгарт. Сините елиминират бъдещия шампион на Бундеслигата, а Михайлов е непробиваем.
Пътят му обаче не е само осеян с рози. През 1985 година след скандален финал между Левски и ЦСКА следват тежки наказания. Михайлов е изключен от физкултурното движение. Той описва този период като най-трудния в живота си:
По партийна линия наказаха мен и моите колеги и по партийна линия разформироваха „Левски“ и ЦСКА. Това го направиха с решение на ЦК на БКП. Беше ужасно. Дори съм и ревал, въобще не можех да спя. Аз бях изключен от физкултурното движение завинаги. Това означава, че не мога да бъда и хандбален вратар, да съм волейболист, нищо. Не ми даваха да тренирам и бях изключен от ВИФ. Значи – всичко… коз.
Въпреки забраната, Михайлов се завръща триумфално. Той е основна фигура на Световното първенство в Мексико през 1986 година. Осем години по-късно той извежда България с капитанската лента на САЩ ’94. Преди турнира Михайлов проявява изключителни лидерски качества. Той преговаря с държавната власт за осигуряване на финансиране.
Първо, момчетата не искаха да тренират. Бяхме тук, в резиденция „Бояна“, зад тази прекрасна база, която построихме с колегите преди седем години, в Дом 2 спяхме. Те вечер си излизаха, ходеха си по „Нерон“, по „Орбита“. Естествено, не с прибиране чак сутринта, но все пак извън режима. Това продължи няколко дни. Аз имах срещи с всички представители на тогавашната власт – премиер, финансов министър, шеф на Народното събрание, но пари така или иначе не се намираха.
След тежката загуба от Нигерия на старта на американското лято, Михайлов успява да запази духа на отбора. Той спира вътрешни конфликти и бойкоти.
В първия ни мач с Нигерия резултатът изобщо не отговаряше на това, което се случи на терена. Имахме отменен гол, много изпуснахме, греда на Емо имаше. А и Нигерия беше много силен отбор. Освен това първи мач, страшна жега беше в Далас. И след това при този резултат, който не беше добър за нас, страшно плюене по нас. Нормално – тогава имаше много повече медии. Пената искаше да си ходи, имаше някакви движения евентуално за вътрешен бойкот, който аз го спрях просто. След разговор с Христо Данов, лека му пръст.
Борислав Михайлов беше най-дългогодишният президент на БФС, заемайки поста между 2005 и 2024 година. През този период той се утвърди като влиятелна фигура в международните структури. Той е единственият българин в Изпълкома на УЕФА при президентите Мишел Платини и Александър Чеферин. Най-голямата му гордост е изграждането на модерната база в Бояна.
Въпреки критиките за липсата на класирания на националния отбор, той защитаваше позициите си:
Аз имам класиране, ти го спомена преди това, като първи вицепрезидент. А и тогава в Португалия останах и като водач на отбора, защото Славков си тръгна след 0:5 от Швеция в първия мач. Президентът не може да бъде отговорен за това, че отборът не се класира. Футболистите се правят по клубовете, идват в националния отбор, за да си вдигнат нивото, да играят с гордост с националната фланелка. И най-грубо казано – да си вдигнат цената, защото, когато играеш за страната си, е съвсем различно. Много пъти бяхме съвсем близко до класиране. В една от квалификациите взехме 24 точки и пак не можахме да се класираме. Могат колкото си искат да ме обвиняват, но това е само защото нямат какво друго да измислят.
През 2011 г. Борислав Михайлов беше обявен за вратар на идеалния национален отбор за всички времена. Поклон пред паметта му ще бъде отдаден в храм Света София. Опелото е насрочено за събота, 4 април 2026 г. Изпълнителният директор на Левски Даниел Боримиров също сподели своите спомени за легендарния футболист.
