Войната в Израел: Човешка трагедия без националност и религия през погледа на д-р Белайнеш Меконен

Войната в Израел продължава да оставя дълбоки следи в съзнанието на милиони хора. Вече пет седмици страната е подложена на масирани атаки с ирански дронове и ракети. За мнозина конфликтът изглежда като сюрреалистична смесица между военни действия и строг локдаун. Д-р Белайнеш Меконен споделя своя разказ от първо лице за живота под постоянен обстрел. Тя отговаря за младежките центрове в страната на национално ниво.

Всекидневието в Израел е белязано от звука на сирените и постоянната заплаха от ракети. Хората живеят в състояние на постоянна готовност за бягство към бомбоубежищата. Д-р Меконен описва тези моменти като изключително тежки за семействата с малки деца и възрастни хора. Не всеки дом разполага със собствено укритие. Това налага тичане по стълбите посред нощ, за да се стигне до безопасно място.

„Нашият всекидневен живот е много тежък. Във всеки един момент има сирени и ракети и всички хора в Израел трябва да бягат, за да достигнат до бомбоубежището и да се предпазят. Много, много е трудно, защото хората имат бебета, имат възрастни и така нататък. Не всеки има укритие в дома си и затова тичат по 4-5 етажа надолу по стъпалата, за да стигнат до бомбоубежищата.“

Ситуацията напомня на времената на Ковид пандемията, но с много по-опасен нюанс. Магазините и моловете са затворени. Училищата и детските градини са преминали към дистанционно обучение. Университетите също не приемат студенти в залите си. Всичко се случва от вкъщи, докато навън небето е осветено от вражески огън. Подобни лични истории разкриват как две години след нападението на Хамас болката остава водеща емоция.

Въпреки огромните трудности, израелското общество демонстрира силна подкрепа за военните действия. Близо 80% от гражданите смятат, че войната е необходима за оцеляването на държавата. Д-р Меконен подчертава, че Израел не е започнал този конфликт. Тя напомня за ужасите, при които цивилни бяха атакувани в собствените си домове.

„Ние просто трябва да се защитим! Затова войната е правилна и ние я подкрепяме. 300 ракети, насочени към цивилни. Те се целят в цивилни граждани! Те не воюват с войниците, те воюват с цивилните! Те ни принудиха! Не ние започнахме това!“

Нападението от 7 октомври 2023 г. доведе до смъртта на 1219 души и пленяването на 251 заложници. Към момента 47 души остават в плен в Ивицата Газа. За поне 25 от тях се знае, че вече не са сред живите. В отговор Израел наложи пълна блокада на анклава и проведе интензивни бомбардировки. Това доведе до разселването на почти цялото население от 2,4 милиона души.

Конфликтът има и друга страна, която предизвиква международно напрежение. Говорителят на Хамас Абу Обейда заяви наскоро, че призивите за разоръжаване са опит за геноцид. Междувременно палестинските здравни власти съобщиха за нови жертви. Четирима палестинци загинаха днес при израелски обстрел в северната част на Ивицата Газа. Продължителността на тези действия често зависи от външни фактори като Иран.

Психическият стрес върху населението е огромен и засяга всички поколения. Д-р Меконен споделя, че нейните две деца са войници. Те са участвали в защитата на страната още в първите дни на конфликта. Тя описва страха, който изпитват родителите, когато сирените звучат неочаквано.

Песента на едно 11-годишно момче се превърна в символ на надеждата в тези времена. В нея се пее за ракети в небето вместо птици. Това е метафора за откраднатото детство на цяло едно поколение. Музиката помага на хората да останат силни и стабилни в лицето на постоянната опасност.

„Налагало се е да спират посред пътя, за да вземат децата си, да ги прегърнат, да ги успокояват. Не знаеш как ще завърши този момент. И това е нашият живот всеки ден вече пет седмици.“

Съществува план за спиране на огъня, който цели постигането на траен мир в региона. Този план включва размяна на заложници за затворници, но преговорите остават сложни. Докато международната общност търси дипломатическо решение, страданието на хората не спира. Съдбата на пленените остава централна тема, включително разказите за 505 дни в плен на Хамас.

Въпреки болката и разрушенията, д-р Меконен вярва в бъдещото мирно съжителство. Тя прави ясна разлика между обикновените хора и техните правителства. Според нея народите в региона споделят еднакво желание за сигурност и човешко достойнство.

„Проблемът е с правителствата, с лидерите, а не с народа. Хората искат да живеят в мир. Те искат да бъдат с нас, ние сме братя, ние сме човешки същества.“

Тазгодишният празник Пасха бе отбелязан в условия на разделени семейства. Много израелци живеят в хотели или при приятели заради разрушените си домове. Израелското общество остава единно в усилията си да съхрани своята свобода и сигурност. Човешката трагедия в Близкия изток няма националност или религия.