Военният баланс между Пакистан и Афганистан: Анализ на силите в условия на „открита война“

Пограничните боеве между Пакистан и Афганистан се ожесточиха значително през последното денонощие. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф обяви, че страната му вече се намира в състояние на „открита война“ със съседа си. Напрежението достигна нови висоти след поредица от въздушни удари и артилерийски обстрели по ключови обекти. Данни на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон разкриват огромен дисбаланс във военните възможности на двете държави.

Пакистанските въоръжени сили официално бомбардираха афганистанската столица Кабул и град Кандахар. Удари бяха нанесени и по обекти на талибаните в провинция Пактия. Пакистанският министър на информацията Атаулах Тарар потвърди операциите в социалната мрежа „Екс“. По думите му това е директен отговор на афганистански атаки срещу пакистански гранични съоръжения. Канцеларията на премиера Шехбаз Шариф съобщи, че към тази сутрин са ликвидирани 133 афганистански талибани.

Пакистанските военни са разрушили 27 гранични поста на талибаните и са превзели други девет в хода на операцията. Правителственият говорител Мошараф Заиди информира за над 200 ранени афганистански бойци. Той добави, че броят на пострадалите при ударите в Кабул и Кандахар вероятно е много по-голям. В афганистанската столица бяха чути мощни експлозии веднага след прелитането на пакистански изтребители над града.

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф демонстрира твърда решимост в официално изявление.

„Нашите войски разполагат с необходимите способности да смажат всеки агресор“, каза Шехбаз Шариф.

Той подчерта, че цялата нация стои зад действията на въоръжените сили. От своя страна министърът на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф беше още по-категоричен в своята позиция.

„Търпението ни се изчерпа. Сега вече сме в открита война“, обяви Хаваджа Мухамад Асиф.

Пакистан разполага с около 660 000 действащи военнослужещи, докато афганистанските сили наброяват едва 172 000 души. Численото превъзходство на Исламабад е подкрепено от девет армейски корпуса. Те включват две бронетанкови и 19 пехотни дивизии. В сухопътните войски на Пакистан служат 560 000 души. Военновъздушните сили разполагат със 70 000 служители, а флотът – с 30 000. Афганистанските власти планират увеличение на състава си до 200 000 души, но срещат сериозни логистични препятствия.

Технологичната пропаст между двете армии е очевидна при сравнение на бойната техника. Пакистанските военновъздушни сили оперират с 574 самолета, включително 163 изтребителя и 209 изтребителя-бомбардировача. Афганистан не притежава бойна авиация от изтребители в класическия смисъл. Кабул разполага само с шест самолета от съветската епоха и 23 хеликоптера. Техническото състояние на афганистанските машини остава неясно поради липсата на резервни части и международна изолация.

Пакистан притежава над 6000 бронирани бойни машини и повече от 4600 артилерийски системи. Исламабад разчита на модерни доставки от ключовия си партньор Китай. Афганистан използва предимно трофейна техника и остарели съветски танкове. Въпреки че талибаните плениха чуждестранно оборудване през 2021 г., те изпитват огромни трудности при неговата поддръжка. Липсата на международно признание блокира възможностите на Кабул за модернизация на армията.

Пакистан е утвърдена ядрена държава с арсенал от приблизително 170 бойни глави. Афганистан не притежава ядрени оръжия и няма капацитет за разработването им. Исламабад продължава да инвестира мащабно в своята ядрена програма и военноморски сили. За периода 2024-2025 г. пакистанското правителство отдели 402 милиарда рупии за развитие на военнопромишления комплекс. Тези средства са предназначени за нови закупки и технологично обновяване на армията.

Властите в Кабул твърдят, че техните атаки са отговор на пакистански удари отпреди четири дни. Те определят действията на Исламабад като непровокиран обстрел. Конфликтът по границата остава изключително динамичен. Пакистанските сили за сигурност поддържат висока степен на бойна готовност във всички гранични точки. Липсата на дипломатически диалог засилва опасенията от по-нататъшна ескалация на военните действия в региона.