Военната армада на Тръмп в Карибите: $13 милиарда кораб и доктрината „Дънро“
САЩ изпратиха най-скъпия си самолетоносач, „Джералд Форд“, към Карибско море, официално за борба с наркотрафика. Експерти обаче виждат в мащабното военно присъствие натиск, насочен основно към богатата на ресурси Венецуела, чийто президент Николас Мадуро е обявен за издирване срещу 50 милиона долара. В отговор на ескалацията, Венецуела търси подкрепа от стратегически партньори – Русия и Китай.
Американският ракетен крайцер в Панамския канал в посока към Карибите. Снимката е илюстративна.
Американският президент Доналд Тръмп нареди разполагането на самолетоносача „Джералд Форд“ в Карибско море. Този колос е дълъг над 330 метра, а цената му е 13 милиарда долара, което го прави най-скъпият боен кораб в света. На борда му има десетки изтребители и хеликоптери, които ще подкрепят военните части в региона.
Според официалните изявления, основният противник са международните наркокартели, занимаващи се с контрабанда към САЩ. Тръмп наскоро сравни тези картели с „Ислямска държава“. Кристофър Хернандес-Рой от Центъра за стратегически и международни проучвания коментира пред ДВ мащаба на операцията:
„Това е голяма акция – не сме виждали подобно нещо отдавна. И ако е операция срещу наркомафията, е по-голяма от всичко, което сме виждали досега“
— Кристофър Хернандес-Рой, Център за стратегически и международни проучвания
Въпреки официалните цели, мнозина се питат дали тази армада е насочена само срещу лодките за дрога. От август насам САЩ са избили десетки хора на Карибите. Правозащитниците изпитват сериозни съмнения относно законността на тези действия, тъй като не са представени доказателства за връзки с наркобизнеса.
Венецуела като скрита цел и залогът „Мадуро“
Вниманието е силно насочено към богатата на петрол Венецуела. САЩ отдавна критикуват президента Николас Мадуро, твърдейки, че е спечелил последните избори чрез измами. През август Тръмп драстично увеличи наградата за залавянето на Мадуро. САЩ са удвоили сумата за главата на Николас Мадуро до 50 милиона долара – двойно повече, отколкото навремето за Осама Бин Ладен. Вашингтон смята, че Мадуро ръководи наркокартел, включващ и военни от армията на Венецуела. Освен това, в средата на октомври Тръмп разреши и тайна операция на ЦРУ във Венецуела.
Политологът Саша Ломан от Фондация „Наука и политика“ подчертава, че мащабите надхвърлят борбата с дрогата.
„Определено може да се предположи, че извън борбата с наркомафията има и политически причини за администрацията на Тръмп да организира това заплашително военно присъствие“
— политологът Саша Ломан, Фондация „Наука и политика“
Ломан обаче добавя, че „Същевременно обаче не е особено ясно до каква степен цел на атаките е режимът.“
Борба за суровини и геополитически обрат
Експертите смятат, че суровините играят ключова роля за военното присъствие, особено с оглед на технологичната надпревара с Китай. Венецуела притежава големи залежи от стратегически суровини като нефт, злато, желязо, боксит и колтан. През октомври „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че Тръмп е отправил предложение към Мадуро за привилегирован достъп до тези ресурси.
Напрежението е високо. Самият Мадуро нарече действията на САЩ „враждебна провокация“ и „сериозна заплаха за мира“. Той нареди учения за защита от инвазия и обяви, че армията му разполага с „не по-малко от 5000“ ракети с малък обсег.
В геополитически план, кризата бързо придобива международни измерения. Външният министър на Венецуела обяви вчера, че страната ще търси подкрепа от Русия и Китай за защита на своя суверенитет срещу американските действия. САЩ от своя страна планират да увеличат военните си учения с регионални партньори през следващия месец, в които ще участва и „Джералд Форд“.
Русия публично осъди американските действия, наричайки ги „империалистически“. Китай също изрази загриженост, призовавайки за спазване на международното право и суверенитета на държавите.
Разединена Латинска Америка
Латинска Америка реагира неединно. Организацията на американските държави (ОАД) не успя да постигне консенсус. САЩ също така наложиха санкции и на президента на Колумбия, Густаво Петро, обвинявайки го в сътрудничество с наркокартелите.
Изпълнителният секретар на Латиноамериканската мрежа за сигурност и защита RESDAL, Марсела Донадио, заяви, че регионът е разединен и всяка страна има вътрешни проблеми за решаване. Тя изрази надежда за посредническа инициатива от силни държави като Чили, Мексико и Бразилия, тъй като:
„Тъй като вътрешните последствия от евентуална интервенция във Венецуела биха били огромни: наложено отвън правителство няма да е най-доброто политическо решение.“
— Марсела Донадио, изпълнителен секретар на Латиноамериканската мрежа за сигурност и защита RESDAL
„Президент на мира“ и Доктрината „Дънро“
Доналд Тръмп иска да получи Нобелова награда за мир и обеща да не се намесва в „безкрайни войни“. Политологът Саша Ломан обяснява, че въпреки това военното присъствие има подкрепа сред привържениците на Тръмп, поне докато не се стигне до изпращане на сухопътни войски. Този външнополитически подход е смятан за ново издание на Доктрината „Мънро“ от 1823 година, наречена „Дънро“.
„Тук вече не става дума да се държат чуждестранните влияния далеч от западното полукълбо, а почти с имперски жест да се увеличи влиянието на САЩ там, особено в Латинска Америка, да се възнаграждават лоялните политически лидери и да се наказват онези, които се бунтуват и критикуват.“
— Саша Ломан, политолог
