Водната криза: Сблъсък на министри и обвинения в „геноцид“ на фона на стар проблем
Остър сблъсък между бившия екоминистър Асен Личев и настоящия Манол Генов разпали дебата за водната криза. Личев обвини държавата в „геноцид“ заради бездействието, докато Генов контрира, че проблемът е в огромните загуби по мрежата и прехвърли част от вината към служебните кабинети.
Остри реплики и взаимни обвинения белязаха дебата за хроничния проблем с безводието в България. Бившият служебен министър на околната среда Асен Личев отправи тежки критики към държавата, докато настоящият министър Манол Генов отвърна, че вината се корени и в предишни управления.
Конфликтът ескалира около задължението на Министерския съвет да представи план за действие срещу безводието. В свое изявление отпреди две години, Личев определи ситуацията с безкомпромисни думи.
„Това е безобразие, което се случва. Това нищоправене на държавата, това е елемент на геноцид да нямаш питейна вода. Министерският съвет се задължи да внесе в Народното събрание план за действие срещу безводието в срок до 3 октомври, до утре, където се надявам в частност, защото не съм го видял, да е предложено решение“
— Асен Личев, бивш служебен министър на околната среда и водите
Той посочи конкретни примери като Плевен и Ловеч, където водните количества са недостатъчни, и разкритикува Закона за водите от 2006 г., твърдейки, че той улеснява „колективната безотговорност“. Впоследствие правителството спази срока и внесе въпросния план за действие в парламента на 3 октомври 2023 г., но проблемите в много населени места остават нерешени и до днес.
Отговорът на министър Манол Генов не закъсня. Той контрира, че Личев пропуска ключов елемент от проблема – огромните загуби по остарялата вътрешна водопроводна мрежа.
„Първо водопроводната мрежа на довеждащи водопроводи и вътрешна водопроводна мрежа, г-н Личев е забравил загубите във вътрешната мрежа, може да прочете докладите на КЕВР“
— Манол Генов, министър на околната среда и водите
Думите му се подкрепят от данни на регулатора, според които загубите на питейна вода в някои градове като Плевен достигат до 50%. Според Генов, именно тук трябва да се съсредоточат усилията. Той подчерта, че правителството вече е предприело стъпки, отпускайки средства за справяне с кризите.
„Вчера на Министерски съвет специално за Плевен бяха гласувани пари, както и за други невралгични места, които са на воден режим. Г-н Личев каква стратегия заложи, докато беше министър“
— попита риторично Манол Генов
Министърът прехвърли част от отговорността и към служебните кабинети, в които участва и самият Личев. Според Генов, безхаберието и липсата на експерти в звената са натрупани с години, като част от режимите на вода са следствие от управлението именно на служебните правителства.
Докато политическите спорове продължават, хиляди български граждани остават засегнати от водни режими. Хроничният проблем с остарялата инфраструктура и огромните загуби по трасето изискват не само краткосрочни финансови инжекции, а дългосрочна и последователна стратегия, която да гарантира достъпа до най-важния жизнен ресурс – питейната вода.
