Внукът на Хайнрих Химлер: Дядо ми беше чудовище, но аз не съм
Хенрик Ленкайт, внук на Хайнрих Химлер, разкрива шокиращата истина за своя произход. Той е разбрал на 47 години, че е наследник на идеолога на Холокоста. Ленкайт споделя как това откритие е преобърнало живота му и как се опитва да се справи с тежкото наследство.
Хайнрих Химлер с дъщеря си. Снимка: Архив
Хенрик Ленкайт, незаконният внук на Хайнрих Химлер, разказва своята шокираща история. Той е открил истината за произхода си на 47 години. Ленкайт е германец, живеещ в южна Испания. Работи като пастор и терапевт на семейни двойки.
Хайнрих Химлер е бил най-влиятелният човек в Третия райх след Адолф Хитлер. Той е основен идеолог на Холокоста. Откритието преобръща живота на Хенрик през август 2024 г.
„Дядо ми беше чудовище, но аз не съм!“
Хенрик случайно попада на документален филм. Любопитството го води до Уикипедия. Там вижда снимка на Хедвиг Потаст, любовницата на Химлер. Лицето ѝ е болезнено сходно с това на баба му. Фамилното име под снимката съвпада с това на роднините му.
„Мозъкът не може да възприеме такова нещо. В такъв момент просто не разбираш“, споделя той.
Продължавайки да чете, той открива имената на майка си и чичо си. Истината става неоспорима – той е внук на Хайнрих Химлер. Шокът идва не само от връзката му с един от най-големите палачи в историята. Още по-ужасяващо е, че семейството му е пазило тайната 47 години.
„Губиш идентичността си. В този момент сякаш умираш. Родителите ми винаги са казвали ‘Гледай истината в очите.’ А са скрили най-важната“, добавя той.
За да сглоби пъзела, Хенрик се свързва с Катрин Химлер. Тя е внучка на брат на Хайнрих Химлер. Тя е политолог и автор на книги за семейството. Катрин потвърждава роднинската връзка. Така Хенрик научава повече за баба си, Хедвиг Потаст. Тя не е била просто секретарка, а напълно отдаден националсоциалист. След войната тя е имала връзки със съмнителни фигури. Някои от тях са избягали в Южна Америка.
Майка му също е знаела истината, но не му я е разкрила. Тази новина превръща живота на Хенрик в емоционален хаос. Като терапевт, той признава, че самият той се нуждае от помощ.
„Вярата беше единственото, което ме спаси. Иначе можех да стигна до психиатрия. Загубих веселата част от себе си“, казва той откровено.
Съпругата му го насърчава да пише книга. Това е акт на лечение и осмисляне. Днес Хенрик говори за миналото. Целта му не е да шокира. Той иска да даде пример. Според него, травмите не трябва да се крият. Те трябва да се преживяват, за да се освободи човек от тях. Подобни исторически разкрития често променят възприятията за миналото.
„Да, дядо ми беше чудовище. Но аз съм различен. Всеки може да прекъсне връзката с миналото, ако го погледне в очите“, заявява той.
Хенрик Ленкайт иска да вдъхнови хората. Той ги призовава да търсят изцеление и идентичност. Дори когато миналото е непоносимо тежко. Важно е да се изправим пред истината.
