Власовден на 11 февруари: Традиции за здравето на добитъка и кои са именниците днес

На 11 февруари Българската православна църква почита паметта на Св. свщмчк Власий, еп. Севастийски и Св. мчк Георги Софийски, Нови. Празникът, известен в народния календар като Власовден, е посветен на здравето на впрегатния добитък и най-вече на воловете. Според старите вярвания болестта, която поразява животните, се нарича „влас“, а обредите на този ден имат за цел да я прогонят.

Рано сутринта стопанките замесват два обредни хляба – „Св. Влас“ и „Св. Петка“. Докато мъжете почистват оборите и извеждат воловете на водопой, жените набождат краваите на рогата на животните. Част от хляба се дава на добитъка, а останалото се раздава на съседи и минувачи за здраве. Традициите за предпазване от болести са силно застъпени в българския фолклор, подобно на обичаите, които спазваме, когато празнуваме Атанасовден за омилостивяване на болестите.

В Северозападна България се изпълнява обичаят „сечене на влас“, при който замахването със секира е придружено от ритуално мучене. В Североизточна България празникът е известен като Муковден или Волски празник, като често се коли курбан на висока могила извън населеното място. Св. Власий се изобразява в иконографията като беловлас пастир, заобиколен от стада, което затвърждава ролята му на небесен покровител на животните.

На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят. Съществуват и строги забрани за жените – те не предат и не месят, за да не се появи „влас“ в очите им или в брашното. В Централна България празникът се почита и за защита на нивите, за да не изсъхват класовете. Имен ден празнуват Влас, Власи, Власка, Власена и Власенка.

Власовден е тясно свързан с предхождащия го Чуминден, като и двата празника споделят общата идея за омилостивяване на демоничните сили чрез житна жертва. Тези ритуали са съхранили в себе си остатъци от древни тотемични вярвания, преплетени с християнската традиция.