Владо Пенев: Актьорството ме изправи пред комплексите ми

Актьорът Владо Пенев, роден на 24 октомври 1958 г. в София, е известен с таланта си. Завършва ВИТИЗ през 1982 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Има стотици роли в театъра, киното и телевизията. Носител е на множество престижни награди, включително „Икар“ и „Аскеер“, което подчертава значимия му принос към българското изкуство.

Пенев споделя, че актьорството му е помогнало да се справи със своите комплекси. Владо Пенев не спира темпото, като непрекъснато търси нови предизвикателства.

На прага на новата година той изразява надежда за бъдещето.

Надявам се да са тези, които идват, това ми се струва смислено – да не седиш в някакви отминали години, а да се опитваш да правиш хубаво настоящето и бъдещето си. Надявам се най-хубавото да предстои.

През 2013 г. Владо Пенев е служебен министър на културата. Той има позитивен спомен от този период, въпреки ограниченията.

Сега може да се очакват много повече неща от служебното правителство просто защото при нас нямаше работещ парламент. Но за малкото правомощия, които имахме, все си мисля, че свърших някои важни неща, които имат отражение и сега.

Актьорът планира да посрещне Нова година във Виетнам. Това е второто му пътуване дотам, този път заради компанията. Пътуванията са важна част от живота му, като му помагат да разширява хоризонтите си.

Пенев си спомня за детските си Коледи. Те са свързани с баба му и постните ястия на Бъдни вечер.

Баба ми по майчина линия беше много вярваща, тя задължително винаги постеше. Ето, и аз сега го правя. Тогава бяха и бедни години, големият празник беше Бъдни вечер, защото се правеха постни неща.

Семейството му има специална традиция за петула. Тази рецепта се предава по майчина линия.

Като дете, Пенев е мечтаел за колело. Подарили са му го чак в гимназията. На дъщеря си е подарил кукла Барби с къща. Запазил е видеозапис от този момент.

Предстои му далечно пътуване до Великденския остров. Описва го като приключение, а не просто туризъм.

Великденският остров е едно от последните места, за които съм мечтал да видя. Все повече се оставям на това да ме извика някое място, да ми каже: Ела ме виж, защото има нещо там, което да откривам.

На 8 януари 2026 г. по БНТ стартира новият сериал „Мамник“ с негово участие. Той е различен заради жанровата си комбинация.

Различен е, защото в жанра, в който е той, досега нищо не е правено у нас. Не си спомням дори да е имало игрален филм, камо ли сериал. Той е комбинация между съвременност – събитията в него се случват по време на коронакризата, с историческа част, добре разработена.

В „Мамник“ има хорър и криминална линия. За първи път основен герой е изцяло компютърно генериран. Снимките са правени в реални старчески домове.

Пенев участва и в шестия сезон на „Под прикритие“. Неговата роля е по-малка, но важна за сюжета. Спомня си трудно за героя си Попов след 10 години.

Трудно си спомних какъв беше тоя Попов. Всяка роля е концентрация за определен период от време, а когато са минали 10 г., тя не ми седи в главата.

За него е удоволствие да работи с колеги, които обича. За съжаление, не снима със Захари Бахаров и Мариан Вълев този път.

Пенев не вярва, че има незаменими роли. Той подхожда към всеки проект на чисто.

Опитвам се да започвам всеки проект като че ли преди това не съм правил нищо. Като че за пръв и за последен път работя по него, без да влача опита си, опитвам се да бъда на чисто със себе си, с професията си, да вляза в това, което ми предстои, по възможно най-почтения и честен начин.

През 1997 г. напуска Народния театър. Иска да бъде свободен. Финансово е било трудно, но е намирал решения.

Никога не е работил друга професия. Като ученик е разнасял бележки в пощата. Сестра му е подала документите му за ВИТИЗ.

Защото ме беше срам. Бях с комплекси, знам ли. Не обичах да минавам по тротоара на ВИТИЗ, изобщо не обичах да вървя по “Раковски”, ако имах работа нагоре, минавах по “Шести септември”.

Актьорството му помага да преодолее интровертността си. Вярва, че талантът му е бил заспал.

Първата му роля след ВИТИЗ е Тузенбах в „Три сестри“ във Варненския театър. По-късно я повтаря в „Сфумато“.

Най-трудните години са били финансово. Но професията му е радост. Пожелава си здраве и да е полезен. Смята, че вече е постигнал много.