Вижте Сирни заговезни в Осоица – вечер на прошка, огньове и прескачане на жарава (Снимки)

Село Осоица оживя с традициите на Сирни заговезни. Празникът събра малки и големи около пречистващия огън. Жителите на селото изпратиха зимата с ритуално прескачане на жарава. Фоторепортерът на „24 часа“ Георги Кюрпанов-Генк засне вълнуващата вечер. Сирни заговезни е един от най-тачените празници в България. През 2026 година той се чества на 22 февруари.

Сирни заговезни е подвижен празник, който се отбелязва винаги в неделя, точно седем седмици преди Великден. Този ден поставя началото на най-дългия пост в годината. Великденските пости продължават цели 49 дни. Празникът е изцяло посветен на прошката и духовното обновление. Хората се стремят да изчистят душите си от гняв. Те посрещат пролетта с отворени сърца и добри помисли.

Основният ритуал на деня е искането на прошка. Младите хора посещават домовете на своите по-възрастни роднини. Децата отиват при родителите си с дълбоко уважение. Кръстниците задължително посещават кумовете си според стария ред. Прошката се изпросва с три поклона и целуване на ръка. В домовете отекват думите:

Прощавай!

Възрастните отговарят с благословия и опрощение. Традицията изисква по-младите да поднасят лимон на мъжете и портокал на жените. При тези посещения се отправят специални пожелания. Българите си казват:

сладки заговезни

Те се надяват на:

леки пости

Празникът е известен още като Неделя на Всеопрощението или Прощални заговезни.

Огънят заема централно място в обредността на Осоица. Той е символ на Божията святост според библейската символика. Ритуалното палене на огньове в Осоица символизира пречистването и магическата помощ за слънцето преди пролетта. Рано сутринта хората трупат бали сено и сухи дървета. Тези клади се издигат на високи места около селото. Когато огънят се разгори, започва прескачането за здраве. Хората вярват в неговата магическа сила.

Децата и младежите носят запалени факли в ръцете си. Те извършват ритуално обикаляне на околните ниви. Този акт цели да пречисти земята за новата реколта. В различните краища на страната огънят има различни имена. На места го наричат катралник или пълелия. Други го знаят като ойлалия, оврътник или овратник. Тези ритуали бележат началото на новата селскостопанска година.

Празничната трапеза е богата и изпълнена със символика. На трапезата се консумират само млечни продукти, яйца и халва, отбелязвайки последния ден преди Великденския пост. Месото е вече забранено според църковните канони. Домакините приготвят баници със сирене и варени яйца. Бялата халва е задължителен елемент за всяко семейство.

Един от най-интересните обичаи е ритуалът „хамкане“. В средата на стаята се окачва парче халва на конец. Понякога се използва и сварено яйце. Децата се нареждат в кръг и се опитват да го захапят. Те нямат право да използват ръцете си. Тази игра носи много смях и радост в домовете. След края на играта конецът се запалва ритуално. Възрастните наблюдават внимателно как гори той. По начина на горене се правят предсказания за годината. Бързият огън предвещава здраве и бъдещи женитби.

Патриархът призова вярващите да се освободят от злите помисли. Той подчерта духовния смисъл на днешния празник. В православните храмове се провеждат специални служби. Обрядът на прошката събира енориашите за обща молитва. Хората се молят взаимно за прошка пред иконите. Празникът се спазва дори от хора, които рядко посещават църква. Това показва дълбоките корени на традицията в българската култура.

Сирни заговезни ни напомня за важността на смирението. Прошката е единственият път към духовно обновление. В този ден отваряме сърцата си за доброто. Посрещаме поста с чиста душа и надежда за по-добро. Традициите в Осоица пазят този жив дух и днес.