Вицепремиерът Зафиров: Бюджет 2026 е най-социалният за две десетилетия, усилията на левицата осигуриха ръст на доходите
Вицепремиерът Атанас Зафиров заяви, че проектобюджетът за 2026 г. е „най-социалният за последните две десетилетия“, като подчерта ролята на левицата за ръста на доходите и увеличението на МРЗ до 1213 лв. Той посочи, че правителството е реагирало бързо на множество кризи, докато премиерът Росен Желязков описа бюджета като реалистичен и ключов за плавното въвеждане на еврото.
Вицепремиерът Атанас Зафиров Снимка: Велислав Николов
Проектобюджетът на България за 2026 година, който беше официално внесен в Народното събрание на 15 ноември 2025 г., предизвика силни оценки от страна на управляващите и опозицията. Вицепремиерът и председател на Националния съвет на БСП и коалиция „БСП–Обединена левица“ Атанас Зафиров определи финансовата рамка като „най-социалния за последните две десетилетия“.
По време на областна среща на Българска социалдемокрация – Евролевица в Пловдив, Зафиров подчерта, че именно последователните усилия на левицата са довели до ключови социални постижения. Той изтъкна, че са осигурени ръст на доходите, значително увеличение на минималната работна заплата (МРЗ), повишаване на майчинството за втората година, както и силен пакет от мерки за подкрепа на децата и семействата.
Минималната работна заплата (МРЗ) ще достигне 1213 лв. от 2026 г., което представлява ръст от 12,6% и значително изпреварва инфлацията, стана ясно от данните, представени от вицепремиера. Зафиров заяви, че тези постижения са резултат от целенасочена, макар и тиха, работа.
„Това бяха тихите битки на левицата. Не сме вдигали шум – работихме.“
— Атанас Зафиров, вицепремиер и председател на НС на БСП
Кабинетът под натиск и преходът към еврото
Зафиров отбеляза, че кабинетът е наследил „каскада от кризи“ – от проблеми с водоснабдяването и последствия от природни бедствия, до въздействието на международните санкции върху енергийния сектор. Той подчерта, че правителството не е получило традиционните 100 дни толеранс.
„Този кабинет не получи 100 дни толеранс. Още от първия ден решавахме чужди, дълго пренебрегвани проблеми.“
— Атанас Зафиров, вицепремиер и председател на НС на БСП
Вицепремиерът посочи, че въпреки медийната атака, резултатите са видими: овладяване на водната криза в най-засегнатите райони, масови проверки след трагедията в „Елените“, както и бързата реакция при казуса „Лукойл“, довела до спешни законови промени и назначаване на особен управител на рафинерията. Според него, това опровергава тезата на опозицията, че властта бездейства.
Ден по-рано премиерът Росен Желязков коментира, че бюджетът не е идеалният, но е „възможният“, формиран в контекста на трудна управленска формула с участието на идеологически несъвместими партии. Основната цел на финансовата рамка, според Желязков, е да осигури стабилност.
„Ако трябва да го характеризираме, той не е нито либерален, нито консервативен, нито ляв, нито десен. Това е бюджетът, който трябва да даде възможност всички макроикономически показатели да намерят отражение, за да може плавно България да премине към еврото, без силни инфлационни шокове и без намаляване на доходите, които трябва да изпреварват ръста на инфлацията.“
— Росен Желязков, министър-председател
Полярни оценки от бизнеса и опозицията
Въпреки че Зафиров определя бюджета като социален, той подчерта, че той не е популистки. Бюджетът за 2026 г. е формиран, за да даде възможност за плавен преход към еврото без инфлационни шокове, като същевременно парите от растящия дълг отиват предимно за заплати и пенсии, а не на гърба на гражданите.
От друга страна, оценките на бизнеса и опозицията са полярни. Едрите индустриалци и бизнесът определят финансовата рамка като най-левия бюджет за последните 20 години. В същото време, опозицията в лицето на „Възраждане“ остро критикува плана, като Георги Георгиев от партията заяви, че повишаването на осигуровките с над 10% е „по-голямо предателство за социална политика, отколкото някога съм виждал в последните десетилетия“.
