Витлеемската звезда: Комета, съединение или свръхнова?

Библейската история за Витлеемската звезда вълнува умовете на учени и вярващи от векове. След раждането на Исус Христос, както разказва Новият завет, тримата влъхви от Изтока пристигат в Йерусалим. Те следват ярка звезда, която ги отвежда до яслата на новородения цар във Витлеем. Тази звезда е централен елемент от коледната традиция и краси много домове по празниците.

Една от първите хипотези е за комета. Често Витлеемската звезда е изобразявана с опашка, подобно на комета. Понякога кометите са много ярки и видими за кратко. Това би могло да обясни явлението. Проблемът е, че в древността кометите обикновено са били свързвани с нещастия, не с раждане на цар, посочва АРД. Художникът Джото, например, е първият, нарисувал опашата звезда над яслата на Исус, вдъхновен от преминаването на Халеевата комета през 1301 г. Халеевата комета обаче е била забелязана във Витлеем 12 години преди раждането на Исус, което изключва нейното съвпадение със събитието.

Други комети също не са били видими в предполагаемия период на раждане на Исус – между седмата и четвъртата година пр.н.е. Нито съществуват исторически сведения, нито математически изчисления подкрепят кометна хипотеза за този период, информира „Дойче веле“. Важно е, че освен в Евангелието на Матей, никой съвременник не описва ярко звездно сияние. Това поражда спекулации за природата на звездата още от втори век след Христа.

През 17-и век астрономът Йоханес Кеплер предлага алтернативна теория. През 1603 г. той наблюдава рядко съединение на Юпитер и Сатурн. Той изчислява, че подобно тройно съединение е настъпило и през седмата година пр.н.е. Тогава двете планети се срещат три пъти в рамките на няколко месеца. Такива планетарни срещи, известни като „голяма конюнкция“, се случват веднъж на 20 години и са били познати на античните астрономи.

„Голямата конюнкция“ се случва, когато по-бързият Юпитер изпреварва Сатурн в орбитата им около Слънцето. Двете планети правят видими „обратни спирали“ на небето. Юпитер прави това по-бързо и така изпреварва Сатурн три пъти. Въпреки това е малко вероятно това да е било възприето като нова звезда, тъй като явлението е продължило месеци. Все пак, векове наред тезата на Кеплер е била обсъждана като възможно обяснение.

Кеплер не спира дотук. Година по-късно, през 1604 г., той наблюдава нова звезда – свръхнова – почти на същото място, където е видял голямата конюнкция. Свръхновата е всъщност експлозия на звезда, която става изключително ярка. Той разсъждава дали съединението на планетите може да е предизвикало такава звездна експлозия.

Съвременни астрономи продължават да търсят отговори. В началото на декември 2025 г. се наблюдава ярко съединение на Юпитер и Венера, което отново предизвиква дискусии. Астрономи предлагат, че Витлеемската звезда е могла да бъде рядко и необичайно ярко съединение на Юпитер и Венера между 7 и 2 г. пр.н.е. Има и хипотеза на Майкъл Молнар за съединение на Юпитер със Слънцето, Луната и Сатурн в съзвездието Овен на 17 април 6 г. пр.н.е., или покритие на Юпитер от Луната на 20 март и 17 април 6 г. пр.н.е.

Марк Мэтни също предлага нова орбитална модел, който подкрепя възможността за комета от 5 в. пр.н.е., базирана на древни китайски хроники. Някои учени продължават да поддържат кометната хипотеза, тъй като кометата се движи и сочи посока, за разлика от неподвижните планетарни съединения. Зороастрийските жреци, или влъхвите, са възприемали тройното съединение на Юпитер и Сатурн в Риби като значимо знамение.

Разгадаването на природата на Витлеемската звезда би позволило на астрономите да изчислят точната дата на раждането на Исус. Исторически е известно, че тя не е 24 декември в първата година след новата ера. Въпреки това, за идеята за Коледа, това е без значение. Празникът едва ли ще бъде преместен, а звездата си остава неизменна част от коледната история. За повече информация относно символиката и историята на празника, можете да прочетете символите на Рождество Христово.