Високо напрежение в НС: Депутатите гласуват окончателно президентското вето върху Изборния кодекс

Напрежението в пленарната зала на Народното събрание достигна своя връх днес. Народните представители започнаха работа с гласуване на президентското вето върху Изборния кодекс. Илияна Йотова върна промените, които ограничават броя на секциите извън Европейския съюз. Тези текстове предвиждат до 20 изборни секции в държави извън общността. Това засяга пряко хиляди наши съграждани в Турция, Великобритания и САЩ.

Правната комисия вече разгледа мотивите на държавния глава. Тя отхвърли ветото с гласовете на ГЕРБ, „Възраждане“ и ИТН. Един глас от парламентарната група на БСП също подкрепи преодоляването. Сега окончателното решение е в ръцете на пленарната зала. За успешно преодоляване на ветото са необходими гласовете на поне 121 депутати. Позицията на БСП се очертава като решаващ фактор за крайния резултат.

В самата партия БСП се наблюдава сериозно вътрешно разцепление. Новият председател на социалистите Крум Зарков излезе с ясна препоръка. Той призова депутатите да подкрепят ветото на президента Илияна Йотова. Въпреки това изказванията в залата демонстрират липса на единомислие. Наталия Киселова, която е председател на ПГ на БСП-ОЛ, обяви своята подкрепа за ветото.

„Българската Конституция има действие на територията на Република България. Ще подкрепя ветото на президента, защото времето за промени беше преди една година.“

В същото време нейният колега Борислав Гуцанов изрази опасения от манипулации. Борислав Гуцанов е депутат от ПГ на БСП-ОЛ. Той даде пример с изборния процес в съседна Турция. Гуцанов цитира данни за необичайно бързо гласуване в определени секции.

„Имаше ли медия, която да не коментира в съседна на нас Турция. Че за един час има 1500 души, които гласуваха. И имаше ли някой, който да не се възмущава от това, което става.“

Разцеплението в БСП се задълбочава от информацията за други депутати. Очаква се Мая Димитрова и нейни колеги да подкрепят преодоляването на ветото. Това прави изхода от гласуването напълно неясен до последната минута. Божидар Божанов от ПП-ДБ поиска официална информация за намеренията на БСП.

„Може ли да ме информирате как ще гласува ПГ на БСП.“

ПП-ДБ, „ДПС – Ново начало“ и АПС се обявиха твърдо срещу ограниченията. Надежда Йорданова от ПП-ДБ нарече ситуацията „грозна политическа сделка“. Тя смята, че се цели служебна преднина за определени партии. Според нея се наказват граждани, които са спрели да подкрепят статуквото.

„Става въпрос за една грозна политическа сделка, при които едни партии целят ограничавайки правото на глас извън територията на ЕС да получат служебна преднина за повече тежест, а други да накажат онези наши съграждани, които са променили своето решение и са спрели да ги подкрепят.“

Хамид Хамид от ПГ на „ДПС – Ново начало“ също реагира остро. Той видя в промените опит за лишаване на българите в Турция от глас. Хамид подчерта, че аргументите за други държави са само параван.

„Този филм го гледам от 15 години – да си го кажем, става въпрос да лишим българските граждани, живеещи в Турция, от правото да гласуват. И никакви там подобни аргументи, които чувам подмятания: да оставим тези за Великобритания и за САЩ, пък да накажем тези от Турция.“

Партия „Възраждане“ зае противоположна позиция по темата. Те определиха действията на президента като политическо лицемерие. Цвета Рангелова посочи, че турски политици агитират директно за български партии. Това според нея е груба заплаха за националната сигурност.

„Активни политически фигури от турската държава си позволяват да агитират за определена политическа партия, което е груба намеса в националната ни сигурност.“

Костадин Костадинов припомни историческия контекст на изборните ограничения. Той е председател на „Възраждане“. Попита защо подобни мерки не са били въведени в периода 2017-2021 година. ГЕРБ запазиха мълчание по време на дебатите в пленарната зала.

„На мен ми е интересно защо не го направихте в периода 2017-2021 г., когато имаше ограничение от 35 секции?“

Севим Али от АПС отправи сериозно предупреждение към мнозинството. Той заяви, че промените се предлагат в „12 без 5“. Ако бъдат приети, неговата формация ще сезира Конституционния съд. Йотова вече се позова на решение на КС за свободното гласуване. Тя твърди, че държавата е длъжна да премахва бариерите пред избирателите.

„Ако тези скандални промени, които се предлагат в 12 без 5 в изборното законодателство, които ограничават основни човешки и граждански права бъдат приети, ние от АПС ще сезираме КС.“

Освен Изборния кодекс, парламентът разглежда и други въпроси. Предстои гласуване на правилата за избор на нов подуправител на БНБ. Тази позиция остана вакантна след назначаването на Андрей Гюров за служебен премиер. В програмата са включени и промени в състава на парламентарните комисии. Това се налага заради завръщането на министри от кабинета на Росен Желязков.