Високият холестерол: Тихият убиец зад хиляди инфаркти и инсулти в България
Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смърт в Европа, като България е сред най-засегнатите страни. Високият „лош“ (LDL) холестерол е основен рисков фактор, водещ до хиляди инфаркти и инсулти годишно. Експерти призовават за редовна профилактика и строг контрол на стойностите, особено при високорискови пациенти.
Снимка: iStock by Getty
Вчера, на Световния ден на сърцето, здравни организации отново напомниха за една стряскаща статистика: сърдечносъдовите заболявания са „убиец №1“ в Европа. Всеки ден на континента близо 4600 души губят живота си заради тях, а България остава една от най-засегнатите страни в Европейския съюз. В основата на тази криза често стои един мълчалив, но коварен рисков фактор – високият LDL холестерол.
Познат като „лош“ холестерол, той се натрупва по стените на артериите и образува плаки – процес, наречен атеросклероза. С времето тези плаки стесняват кръвоносните съдове, затрудняват кръвообращението и увеличават риска от образуване на тромб, който може да доведе до инфаркт или инсулт. Проблемът е, че този процес протича безсимптомно в продължение на години.
„Високият холестерол е тих убиец. Той не боли и често няма ясни симптоми, докато не стане твърде късно – докато не причини инфаркт или инсулт. Ето защо редовната профилактика е абсолютно ключова, особено след 40-годишна възраст.“
— проф. Иво Петров, водещ кардиолог
Данните за България са повече от тревожни. У нас 65% от смъртните случаи при жените и 55% при мъжете са свързани със сърдечносъдовата система. Само за първото полугодие на 2025 г. Националният център по обществено здраве и анализи отчита 6115 случая на инфаркт и близо 25 000 на инсулт. Тези цифри показват, че превенцията и контролът на рисковите фактори не са просто препоръка, а жизнена необходимост.
Профилактиката започва с редовни изследвания. Експертите препоръчват първият тест за холестерол да се направи още в детството, между 9 и 11 години, а след това да се повтаря на всеки пет години. За мъжете на възраст 45–65 години и жените между 55–65 години изследването трябва да е на една до две години, а за хората над 65 – ежегодно.
Контролът е особено важен за хората, които вече са преживели сърдечен инцидент. Всеки инфаркт оставя белег върху сърцето, като уврежда сърдечния мускул и намалява неговата функция, което прави пациента уязвим за повторни събития. За хората с много висок риск целта е LDL холестерол под 1,4 mmol/l. Пациентите с диабет или хронично бъбречно заболяване също попадат в рискова група и трябва да поддържат стойности под 1,8 mmol/l.
„При пациентите, които вече са преживели сърдечносъдов инцидент, контролът трябва да е безкомпромисен. Целта ни е да свалим ‘лошия’ LDL холестерол под международно приетите норми, защото всеки следващ инфаркт нанася необратими щети на сърдечния мускул.“
— добави проф. Петров
Управлението на високия холестерол изисква комплексен подход. Промяната в начина на живот е първата и най-важна стъпка. Това включва диета, богата на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни, и бедна на наситени и трансмазнини. Редовната физическа активност, поддържането на здравословно тегло и осигуряването на пълноценен сън са други ключови елементи от превенцията.
В много случаи обаче промените в диетата и движението не са достатъчни за достигане на прицелните стойности. Тогава се налага включването на медикаментозна терапия, предписана от кардиолог. Навременната консултация със специалист и стриктното спазване на лечението са решаващи за намаляване на риска от фатални инциденти и за поддържане на добро качество на живот.
