Високата смъртност, а не раждаемостта е причината за демографската криза у нас

България заема челно място в Европейския съюз по брой родени деца на една жена. Данните на европейската статистика показват изненадващи резултати за плодовитостта в страната. Коефициентът на плодовитост у нас достига 1,72 при средно 1,34 за целия съюз. Този показател измерва средния брой живородени деца от една жена на възраст 15-49 години. През 2024 г. общият коефициент на раждаемост е 8,3 промила. Този резултат надвишава средното ниво за Европа от 7,9 промила. Личните, икономическите и обществените фактори пряко определят избора за раждане на деца. България води в броя родени от една жена деца през последните няколко години.

Понятието „демографска криза“ в България означава преди всичко изключително висока смъртност сред населението. Проблемът не се корени в липсата на новородени деца в семействата. Населението на страната намалява с един от най-бързите темпове в целия свят. Основната причина за този процес остава много високата смъртност сред българските граждани. Тя е с 50% по-висока от средните нива за Европейския съюз. Смъртността у нас е 2,5 пъти по-голяма от нивата в Ирландия и Люксембург.

Понятието “демографска криза” за България е еквивалентно на “много смърт”.

Здравната система не успява да ограничи значителната и преждевременна смъртност в страната. Смъртността от сърдечно-съдови и мозъчносъдови заболявания е почти тройно над средната за ЕС. Ограничената профилактика и липсата на превенция на рискови фактори влошават здравните показатели. Само 60% от гражданите преминават през редовни профилактични прегледи всяка година. Много често тези прегледи остават напълно формални според различни източници. Страната ни заема пето място в черната класация за починали заради пропуски в здравните системи.

Държавата все още няма работеща масова програма за скрининг на най-смъртоносните видове рак. Късната диагностика води до много лоша прогноза за преживяемост на пациентите. Регионалните неравенства ограничават сериозно достъпа до ключови здравни услуги в страната. Достъпът до извънболнична помощ остава нерешен проблем за хиляди български граждани. Българските болници се топят, докато здравното образование в училищата остава неглижирано. Настоящият финансов модел насърчава хоспитализациите вместо ранното откриване на опасни заболявания. Системата плаща за преминаване през болнично легло, а не за крайни здравни резултати.

Населението на България се топи с около 80 000 души всяка година поради висока смъртност. Официалните отчети показват, че лицата на възраст 65 и повече години са 1 544 245 души. Тази група съставлява цели 24% от общото население на нашата страна. Този дял нарасна с 5,5% спрямо данните от преброяването през 2011 година. Средната продължителност на живота в България е едва 75,9 години. Съотношението на хората в активна към неактивна възраст е вече 100 към 61. През 2011 г. това съотношение беше по-благоприятно – 100 към 46,5.

На 16 март 2026 г. министър Гуцанов обяви демографската криза за единствената обединяваща кауза. Той призова за създаване на цялостна стратегия и постигане на национален консенсус. Властите планират разкриването на 254 нови услуги за хора с различни увреждания. Тези мерки трябва да осигурят необходимата подкрепа за поне 10 000 души. Доц. Спас Ташев отбелязва, че България има положителен миграционен баланс след 2020 година. Този факт частично компенсира големия отрицателен естествен прираст на населението. Прогнозите на ООН предвиждат свиване на населението с още една четвърт през следващите три десетилетия.

Значителен дял от българското население попада в групата над 65-годишна възраст. Това обаче не обяснява напълно драстичните нива на смъртност у нас. Смъртността в страни като Италия, Испания и Гърция е много по-ниска. Тези държави имат подобни нива на застаряване на своето население. Ограничаването на смъртността изисква ефективна, организирана и масова профилактика. Скрининговите изследвания трябва да станат удобни и лесно достъпни за всеки гражданин. Здравната политика трябва да се фокусира върху плащане за добро здраве и превенция. Насърчаването на здравословен начин на живот остава ключов приоритет за бъдещето.