Вирусна носталгия: Коментарът за 25 милиона българи и осемстайните апартаменти разбива мрежата
Виртуалният коментар, описващ живота преди 10 ноември 1989 г. с хиперболизирани твърдения за 25 милиона българи и осемстайни апартаменти по 5 лева, стана вайръл, набирайки над 94 000 прочитания. Официалните данни на НСИ обаче сочат, че населението на България през 1989 г. е било едва около 9 милиона души, като експерти отбелязват, че носталгичните описания често пренебрегват икономическите неефективности и ограниченията от онова време.
Тодор Живков е емблемата на българския социализъм.
Високо сатиричен коментар, описващ живота преди 10 ноември 1989 г. с хиперболизирани твърдения, се превърна в най-четения текст на седмицата в социалните мрежи. Публикацията, озаглавена „Коментар на седмицата №1“, набра над 94 000 прочитания, предизвиквайки вълна от дискусии относно носталгията по социалистическия период и реалното историческо наследство.
Авторът започва с призив: „Нека да говорим с факти“, след което излага поредица от силно преувеличени „доказателства“ за величието на България преди промените. Според тези твърдения, преди 1989 г. българите сме били 25 милиона, а всяко семейство е обитавало осемстаен апартамент, оборудван с луксозни фототапети и остъклен балкон. Твърди се, че цената на тези жилища е била между три и пет лева.
Луксът, според коментара, е бил достъпен за всички. Всяко домакинство е разполагало с каталог на „Некерман“, небрежно оставен на холна масичка – „книга, четена във всяко семейство“. Икономическите показатели са били също грандиозни: бозата е струвала шест стотинки, а кашкавалът – осем. Твърди се, че българите са почивали безплатно в Китен, като смените са продължавали от средата на май до средата на октомври.
Военната мощ и културният престиж също не са били пренебрегнати. Според автора, армията ни е била „най-силната в света“, разполагаща със 150 хиляди танка и два милиона изтребители. Всяка година българските филми печелели „Оскар“, а българските мъже били най-потентни в света. Икономическото превъзходство е било демонстрирано с твърдението, че японците купували български компютри, а германците – български автомобили. Дори българският интернет е бил най-бързият в света, докато падналите два метра сняг всяка зима са били почиствани от съветски снегорини за четири минути.
Пенсионната система също е била свръхщедра. Твърди се, че минималната пенсия е била 10 хиляди лева, като всеки пенсионер е притежавал съветска яхта и хеликоптер за обиколка на страните от Соцлагера. Лидерството е било идеализирано: Тодор Живков е описан като светец, мъдър държавник и покровител на изкуствата, а дъщеря му като спасител на българската култура.
Макар коментарът да е очевидно сатиричен, той идва на фона на засилени дискусии в медиите и социалните мрежи относно демографското и социално-икономическо състояние на България преди и след прехода. В този контекст, експерти и официални институции предоставят данни, които рязко контрастират с преувеличенията.
Според Националния статистически институт (НСИ) и други източници, населението на България през 1989 г. е възлизало на около 9 милиона души, а не на 25 милиона. Това е ключов факт в контекста на демографската ситуация. Освен това, експерти подчертават, че демографската криза, последвала промените, е довела до спад на населението с около 2 милиона души вследствие на ниска раждаемост, висока смъртност и масова емиграция.
Анализатори посочват, че подобни носталгични описания често преувеличават положителните аспекти на социализма, като същевременно пренебрегват реалните проблеми от онова време, включително ограничените граждански свободи и икономическата неефективност. Тези коментари, макар и забавни, се използват от някои обществени групи като форма на критика към настоящото управление, докато други ги определят като форма на ретроспективна пропаганда, която не отразява обективно стандарта на живот и жилищния фонд от периода.
