Вирусът Нипа: Смъртоносна заплаха от Азия с ограничен потенциал за пандемия

Вирусът Нипа, идентифициран за първи път през 1998 г. в Малайзия, остава един от най-опасните патогени в Южна и Югоизточна Азия. Въпреки че се отличава с изключително висока смъртност, учените успокояват, че неговата способност за предаване между хора е сравнително ниска. За разлика от КОВИД-19, Нипа изисква близък и продължителен контакт с телесни течности на болен човек или заразено животно, за да се разпространи.

Естествените гостоприемници на вируса са плодоядните прилепи от семейство Pteropodidae. Инфекцията често преминава от тях към хората чрез консумация на замърсени плодове или суров сок от финикова палма. В Индия и Бангладеш се наблюдават периодични огнища, като последните случаи от началото на 2026 г. предизвикаха засилен граничен контрол в съседните държави. Вече е обявена тревога в Азия заради зачестилите съобщения за нови инфектирани.

Симптоматиката на заболяването е тежка и прогресира бързо. След инкубационен период от 3 до 14 дни се появяват втрисане, повръщане и болки в гърлото. В критичните фази вирусът поразява мозъка и дихателната система. Смъртността варира между 40 и 75 процента, което поставя Нипа в списъка на СЗО за високорискови патогени. При един на всеки петима оцелели остават трайни неврологични увреждания и инвалидност.

Нови данни от Световната здравна организация (СЗО) и последните бюлетини потвърждават, че рискът от глобална пандемия към ноември 2025 г. остава нисък. Въпреки това, Лондон предупреди за повишено внимание при пътувания в засегнатите райони. В Западна Бенгал наскоро бяха инфектирани двама медицински работници, което подчертава опасността за персонала в болничните заведения.

Експертите отбелязват, че основното репродуктивно число (Ro) на вируса е под единица, което означава, че един болен заразява средно по-малко от един човек. Липсата на специфична ваксина или лекарство обаче прави профилактиката единственият ефективен инструмент. СЗО препоръчва използването на защитни покрития за събиране на фиников сок, за да се предотврати достъпът на прилепи до хранителните източници.

Тъй като вирусът е слабо проучен в естествената си среда, здравните власти в Индия и Бангладеш остават в състояние на висока бдителност. Превенцията включва избягване на плодове със следи от нахапване и стриктна хигиена при обработка на храната. Макар рискът за Европа и други континенти да се оценява като минимален поради липсата на специфичните животински преносители, международната общност продължава да следи развитието на всяко ново огнище.