Вили Цанков: Режисьорът, който превърна собствения си хол в „Домашен театър“, отхвърляйки властта
Вили Цанков (Венелин Христов Цанков) остава в историята като новаторски режисьор, чиято кариера е белязана от конфликти с властта заради отказа му да следва конвенционалния театър. След като е лишен от големите сцени, той създава първия „Домашен театър“ в България, превръщайки хола си в сцена за своите верни приятели и продължава да развива концепцията за „дълбоко автентично преживяване“.
Вили Цанков (7 юни 1924 г. - 21 октомври 2007 г.) Вили Цанков режисира Аня Пенчева (вдясно) и Нона Йотова. Домашният театър на режисьора Вили Цанков. Най-вдясно на първия ред е министърът на културата Стефан Данаилов.
На 7 юни 2024 г. българската театрална общност отбеляза 100 години от рождението на Венелин Христов Цанков, останал в историята като Вили Цанков – име, което избира за свой артистичен псевдоним още от ученическите години. Неговият живот е белязан от силно театрално наследство и непрекъснат конфликт с официалната културна политика.
Бащата на Вили Цанков, Христо (Хрисан) Цанков-Дерижан, е бил изключителен ерудит и директор на Народния театър, назначен на поста през 1920 г. След като поема ръководството, той засажда две тополи пред централния вход – едната за вече родения си син (Вили), а другата за второто си дете, с надеждата, че поне един от тях ще посвети живота си на театъра.
Първоначалният път на Цанков обаче не е пряко свързан със сцената. Той завършва военното училище, а след това учи стопански и социални науки в Софийския университет (1947-1951), без да завърши обучението си. В този период той също пише стихове, рисува картини и вае скулптури, но сам източниците отбелязват, че това е без особен талант. Едва покрай своя приятелка, студентка по актьорско майсторство, той насочва интереса си към театралното изкуство.
През 1952 г. Вили Цанков се дипломира в Държавното висше театрално училище (ДВТУ), специалност „Театрална режисура“ в класа на проф. Боян Дановски. Между 1954 и 1955 г. той специализира в престижния Московски художествен академичен театър (МХАТ). По време на следването си той се сближава с Рангел Вълчанов, като двамата често са описвани като колоритна двойка: изтънченият интелектуалец Вили и напереният шоп Рангел.
Дебютът на режисьора е в Шуменския театър с пиесата „Любов“ на Орлин Василев. От 1954 до 1957 г. той работи като режисьор във Варна. През 1957 г. Цанков поема поста директор на Драматичния театър в Бургас. Под негово ръководство, театърът преживява истински бум и творчески подем след 1956 г.
В Бургас се формира и така наречената „великолепна четворка“, включваща режисьорите Леон Даниел, Методи Андонов, Юлия Огнянова и Вили Цанков. Тяхната творческа лаборатория се фокусира върху театъра на „дълбоко автентично преживяване“, като категорично отричат тогавашната повсеместно разпространена „игра“ на сцената. Те експериментират непрекъснато, обявявайки се срещу емоционално приповдигнатия български театър.
Новаторските идеи и опозиционната позиция на Цанков спрямо тоталитарната културна политика водят до конфликти с властта. Властите не харесват смелите послания на режисьорите, което завършва с уволнението на „четворката“ и тяхното разпръскване в различни театри. Вили Цанков е преместен да работи в Младежкия театър.
Въпреки че е лишен от възможността да работи на „големия театър“, Вили Цанков проявява своята страст по нов начин. Той създава първия „Домашен театър“ в България, превръщайки собствения си хол в сцена, където верни приятели гледат неговите спектакли. През годините той режисира над 130 театрални постановки, фокусирайки се често върху българската класическа драматургия, включвайки автори като Рачо Стоянов, Петко Тодоров и Пейо Яворов.
Освен театралните си изяви, Цанков режисира пет филма и три сериала. Най-амбициозният и най-трудно заснет негов филм е „Сватбите на Йоан Асен“. Друг известен негов филм е „Демонът на империята“, част от общата му филмография, която наброява 15 заглавия.
