Видинското царство под унгарска власт: 1365-1369 г.

През XIV век Видин временно става унгарски град. Това се случва в период на интензивни конфликти между България и Унгария. Двете държави са били средновековни империи. Воюват за контрол над Дунав и територии в днешна Сърбия и Румъния.

В края на XIII век Българското царство губи Белград. Унгарците засилват атаките си към Видин. Това е особено видимо към средата на XIV век. Тогава Иван Срацимир, син на цар Иван Александър от първия му брак, обособява Видинско княжество.

Унгарският крал Лайош I Велики (1342-1382) вижда слабостта на Срацимир. Той му поставя ултиматум да стане негов васал. След отказа на Срацимир, през май 1365 г. започва унгарски поход. Обсадата на Видин трае само четири дни. На 2 юни градът пада под унгарска власт.

Унгарската окупация на Видин и областта е интересна. В началото Лайош I вероятно запазва известна българска автономия. Той осигурява подкрепа от бившия примикюр Георги. Нарича го „воевода на България“. Запазва му цялата собственост. Но още през 1365 г. реалната власт вече е в унгарски ръце. Иван Срацимир е пленен със семейството си.

Дворцовият историк на краля Йоан Кюкюлей разказва как „…[Лайош І] нападна с голяма войска подчиненото на свещената унгарска корона Българско царство и като превзе престолния град на царството Видин, си го подчини. Като плени владетеля му на име Срацимир, който се наричаше цар на българите и го отведе в Унгария.“

Така Видинската област е превърната в унгарска провинция. Наречена е Български Банат. Наместници на крал Лайош I стават братята Бенедикт и Петер Химфи. Те започват масово покатоличване на православните българи. Францискански монаси играят ключова роля в този процес. Според някои документи, 200 000 души са насилвани да приемат католицизма. Сред тях са и Иван Срацимир и семейството му.

Отчаянието на българите е отразено в приписката на братята Драган и Райко: „Написа тази книжка многогрешният и несмисленият по ум Драган, заедно с брат си Райко в дните, когато маджарите владееха Видин и голяма мъка бе за народа по това време.“

Цар Иван Александър не оставя тези действия без последствия. Започват военни действия между България и Унгария. Петер Химфи моли за подкрепления срещу Иван Александър. Сраженията се водят около крепостта Белоградчик. Тя е втора по сила във Видинското царство. Иван Срацимир наскоро я е укрепил. Боевете продължават дълго без победител. На 11 ноември 1366 г. крал Лайош I нарежда спиране на войната.

Междувременно, през 1365 г. византийският император Йоан V Палеолог пътува до Буда. Той търси съюз срещу османците. Преговорите с Лайош I се затягат. Западните сили поставят условия за подчинение на православната църква на Рим. Йоан V Палеолог одобрява действията на Лайош I във Видин.

Пред Лайош І той казва: „Добре прави кралят, че покръства тези славяни [българите], понеже те не следват нито гръцката, нито римската форма на вярата.“ Някои византийски монаси дори поощряват францисканците. Според тях българските духовници „…не са свещеници, а кучета, нито пък кръщават някого истински.“

Преговорите не са успешни за Йоан V Палеолог. През август 1366 г. той тръгва обратно по суша. Достигайки Видин, императорът е спрян от цар Иван Александър. Историците нямат еднозначен отговор защо. По-вероятно е това да е свързано с вековното недоверие между българи и ромеи. Иван Александър има основания за притеснения. По това време той воюва с маджарите. Има и данни за тайни преговори на Иван Александър със зет си Андроник IV Палеолог.

Йоан V Палеолог остава блокиран във Видин месеци наред. Неочаквана помощ идва от Амедей VI, владетеля на Савоя. Наричан Зеления граф, той е известен със своята смелост. Графът тръгва да се бие с турците. Насочва корабите си към българското крайбрежие. Целта му е да окаже натиск върху цар Иван Александър.

Видинското царство е било полунезависимо деспотство между 1261 и 1336 г. След смъртта на Иван Александър то става самостоятелно царство. Унгарската окупация продължава от 1365 до 1369 г. През този период Видин е реорганизиран в Северински банат. През 1369 г. царството е възстановено. Това става чрез съвместни действия на Иван Александър, влашкия княз Владислав I и Добротица от Добруджа. Иван Срацимир демонстрира независимост. Той подчинява Видинската митрополия на Константинопол. Това е в противовес на Търновския патриарх. След 1396 г. остатъците от Видинското царство са последната българска държава до 1422 г.