Видинското село Дружба събра 11 000 евро за спасяването на храм, но средствата не стигат

Жителите на видинското село Дружба водят трудна битка за оцеляването на своя духовен център. **Жителите на село Дружба са събрали 11 000 евро чрез дарителска кампания**, но сумата остава крайно недостатъчна за пълното възстановяване на сградата. Местната общност полага огромни усилия да съхрани храма „Св. св. Петър и Павел“, който е застрашен от разруха. Дарителската акция продължава активно, като се приемат дори най-дребните монети, останали в домовете на хората.

Подобни инициативи се организират и в други части на страната, където вярата обединява хората. Например, близо 10 000 евро събра благотворителна кампания за възстановяването на 150-годишен храм в Русенско. Мащабът на конструктивните проблеми в село Дружба обаче изисква много по-сериозен финансов ресурс и експертна намеса.

Нивелина Николова, член на църковното настоятелство, разказва за трогателната ангажираност на дарителите от цялата страна. Хората изпращат дори стотинки по куриер, за да подкрепят благородната кауза.

„Виждате, всяка стотинка наистина е важна. Пристигат дори и по куриер… Всичко се снима, качва се в страницата, която сме направили във Фейсбук, всичко да е прозрачно и хората да виждат, че това, което даряват, отива по предназначение и ще бъде изхарчено именно за ремонта на храма. Банките избягват да взимат монети от обикновения човек.“

**Храмът „Св. св. Петър и Павел“ има сериозни конструктивни проблеми в основите**, които налагат незабавни аварийни дейности. Първоначално плановете на настоятелството са били насочени към ремонт на покрива. Детайлният оглед обаче е показал, че ситуацията е много по-критична. Преди всякакви дейности по горната част на сградата, трябва задължително да се укрепят основите. **Църковното настоятелство събира дори дребни монети за финансиране на спешния ремонт**, тъй като всеки цент е от значение.

Нивелина Николова пояснява техническите пречки пред старта на реалните строителни работи:

„Проектът не е направен все още, тъй като няма оценка от строителен инженер. Оказа се, че самата църква е поддала от основите и преди да се укрепи, не можем да предприемем никакви мерки за възстановяването на покривната конструкция, която както виждате, е доста компрометирана.“

Сградата е издигната през 20-те години на миналия век изцяло с доброволен труд и лични средства на местните. Жителите на селото пазят разказите на своите предци за тежкия градеж без модерна техника. Лиляна Андреева подчертава огромната историческа и сантиментална стойност на обекта за общността:

„Тази черква е строена от нашите деди и прадеди. На ръка всичко е правено. Не е имало механизация, не е имало техника. Правили са си скеле от дървета, та са направили догоре всичко. Тя е светиня и трябва да се поддържа, за да остане занапред.“

Нуждата от финансова подкрепа за религиозни паметници е проблем в национален мащаб. В други региони сумите за реставрация достигат внушителни размери. Над €2 млн. са необходими за спешен ремонт на емблематична църква във Велико Търново, което илюстрира тежкото състояние на църковното наследство.

Златинка Миткова не скрива силните си емоции, когато гледа как светинята в село Дружба бавно се руши:

„Това направо не е човек да говори, а да реве на глас. Това е такова нещо неописуемо с приказки да се говори, като гледа човек какво е… Колко можем ние, поне ние, старите, ако можем нещо, а младите, кой накъде е тръгнал. Има хора, които решават да се върнат някой ден и ще се върнат.“

**Предстои кандидатстване за държавна помощ пред Междуведомствената комисия към Министерския съвет**, за да се осигурят нужните средства. Отец Владимир напомня, че опазването на християнските храмове е въпрос на национално самосъзнание и дълг:

„Всеки един храм е една история. Изгубим ли храма, губим своята идентичност на българи, на хора, на християни, на православни християни, защото знаем, че благодарение на тези храмове се е запазила нашата българска идентичност…сега да не можем ние да го поддържаме, а какво остава да го съградим.“

Прозрачността при изразходването на средствата е водещ принцип за организаторите на кампанията. Нивелина Николова уверява, че всяко постъпление се документира старателно в книга на дарителите:

„За всеки дарен лев се издава квитанция. Имаме и книга на дарителите, която се поддържа. В нея ще бъдат записани всички постъпления по банковата сметка, които са от хора, превели директно там пари. Всичко трябва да се знае. Един ден този тефтер ще бъде в храма, за да се види през какво сме минали, за да успеем да го запазим.“

Въпреки лошото състояние на конструкцията, църквата ще отвори врати за миряните за празниците Цветница и Великден. Местните жители вече се организират за масово почистване на църковния двор и подготовка за службите. Те се надяват, че следващите големи християнски празници ще бъдат посрещнати в напълно обновен и укрепен храм.