Вежди Рашидов: Денем мие чинии в мензата, нощем товари стока, за да оцелее
Скулпторът и бивш министър на културата Вежди Рашидов започва да работи на 15 години по необходимост, след като остава сирак. Денем мие чинии в студентската менза, а нощем разтоварва стока на Сточна гара, изкарвайки първите си пари от тежък физически труд. Този опит създава у него дисциплина и трудолюбие, които го следват и в скулптурата, която той определя като една от най-тежките професии.
Художникът в галерията си "Вежди" СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ Вежди Рашидов като ученик в Художествената гимназия СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ Рашидов като ученик
Историята на скулптора и художник Вежди Рашидов, превърнал се по-късно в бивш депутат и министър на културата, е разказана в рубриката „Моите първи спечелени левове/евро“ на „24 часа“. Тя проследява как известни българи от света на изкуството, бизнеса, политиката и спорта са изкарали първите си пари.
За Рашидов, началото на професионалния път е белязано от изнурителен физически труд и тежка необходимост. Той започва да работи едва на 15 години, не по детски прищявки, а за да оцелее, след като майка му си отива от този свят, когато той е едва на 11. Първите си средства Рашидов изкарва от черен труд, а не от изкуство.
„Моят живот се стече така, че в ранно детство останах сирак и се налагаше да търся възможности да оцелявам. Като ученик в Художествената гимназия в София използвах ваканциите именно да придобивам средства за живот.“
— Вежди Рашидов
По време на големите летни ваканции Рашидов работи като асфалтаджия в изолацията на цех „Бор“ на гара Искър. Трудил се е и в Мадан, където обслужва вагонетките за руда, пътуващи по въжената линия за „Горубсо“ в Кърджали.
Студентските години и чиракуването
След като постъпва в Художествената академия, Вежди Рашидов продължава да работи усилено, за да се издържа. Денем той мие чинии в мензата на университета, а нощем разтоварва стока с група приятели на Сточна гара. Парите са му нужни главно за прехрана и за всички консумативи, необходими за работата в ателието. Стойността на парите тогава е била различна, но днес той дори не си спомня колко точно са му плащали за този труд.
“А и като всеки млад човек имах нужда от нови дрехи и някой лев за самочувствие пред момичетата – съвсем нормални човешки необходимости”
— Рашидов
Като студент той успява да изостави най-тежкия физически труд и дълги години чиракува в ателието на професор Даскалов. Там студентите увеличават мащаба на големите паметници, изработени от преподавателите.
Уроците на труда и професионалното признание
Според Рашидов, скулптурата е една от най-тежките професии. Преживеният труд от ранна възраст му създава дисциплина и необходимото трудолюбие, което той смята, че липсва в наши дни.
“Първият урок, който научих и който ме кара до ден днешен да бъда отговорен, е, че за да се развивам и да съществувам, са необходими средства”
— Вежди Рашидов
С годините, Рашидов създава добро име в професията, което по думите му днес помага за неговото съществуване. Скулпторът изкарва парите си и до днес с много труд.
Творчеството на Вежди Рашидов се отличава с експресивност, креативност и смел подход към формите, което му носи международно признание. Той е известен най-вече със своите скулптури, но не по-малко значими са неговите рисунки и акварели. Към акварела се обръща преди години, когато заболява от рак. Лекарите му забраняват да работи с бронз и киселина, което налага промяна в творческия му процес.
За своето творчество Вежди Рашидов е носител на над 23 награди и отличия от цял свят. Сред тях са орден „Стара планина“ и орден „Кирил и Методий“, златни медали от Ватикана и Париж, както и австрийският орден „Златен кръст на свети Леополд“. Той има над 70 самостоятелни изложби у нас и по света, като през това лято последните му изложби са били в Рим и Бодрум. Произведенията му са част от почти всички български галерии, както и от множество частни колекции и музеи по света.
Политическият му път включва постовете депутат и министър на културата. Допълнително, Вежди Рашидов е бил председател на Народното събрание през октомври 2022 г. Той е и член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) от 2004 г., което подчертава академичния му принос.
