„Венецуелско мнозинство“ в Европейския парламент: От резолюция до „Сахаров“

Терминът „Венецуелско мнозинство“ се появява в Европейския парламент през септември 2024 г. след резолюция за признаване на Едмундо Гонсалес за президент. Това формира ново мнозинство вдясно от центъра. През декември 2024 г. Мария Корина Мачадо и Едмундо Гонсалес получават наградата „Сахаров“.

„Венецуелско мнозинство“ в Европейския парламент: От резолюция до „Сахаров“

КАДЪР: Фейсбук/Радан Кънев

Време за четене: 2 мин. 5 януари 2026

Терминът „Венецуелско мнозинство“ навлиза в политическия речник на Европейския парламент на 19 септември 2024 г. Поводът е резолюция за президентските избори във Венецуела. Тя е предложена от „крайнодесните“ групи на консерваторите и „патриотите“.

Резолюцията предвижда признаване на Едмундо Гонсалес за законно избран президент. Дясната демократична опозиция, водена от Мария Корина Мачадо, трябва да бъде легитимен представител на Венецуела в международните отношения. Европейският парламент призовава ЕС да направи всичко възможно Гонсалес да поеме властта на 10 януари 2025 г. Това е съгласно венецуелската конституция. Осъжда се и преследването на опозицията.

Левицата в ЕП отказва да подкрепи резолюцията. Вероятни причини са връзки с движението на Чавес и нежелание да подкрепят десни фигури. ЕНП обаче категорично застава зад нея. Така за първи път се формира „резервно мнозинство“ вдясно от центъра. Това мнозинство е използвано неколкократно през следващата година. Основната му цел е ревизия на климатичната политика от ерата „Тимерманс“.

Мнозинството вдясно от центъра остава известно като „Венецуелско мнозинство“. То е използвано обидно от левите и с гордост от „крайно десните“. За признаването на Гонсалес и Мачадо гласуват евродепутати на Мелони, Льо Пен/Бардела, Орбан и „Алтернатива за Германия“. Дори „Възраждане“ гласува „против“, запазвайки лоялност към Чавес/Мадуро.

Гласувалите се гордеят, че подкрепят демокрацията във Венецуела. Те се противопоставят на „левичарската и криминална военна диктатура на Мадуро и хунтата му“. Тази гордост е основателна, според източника.

На 19 декември 2024 г. Европейският парламент присъди наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на Мария Корина Мачадо и Едмундо Гонсалес Урутия. Наградата е признание за борбата им за възстановяване на демокрацията във Венецуела. ЕП признава опозицията като законни победители на президентските избори през юли 2024 г. и осъжда изборните измами и нарушения от режима на Мадуро.

Ситуацията се усложнява с изказване на Доналд Тръмп. Той заявява, че Мачадо „няма подкрепата и уважението“ на венецуелския народ. Тръмп твърди, че САЩ ще „рънват“ страната сами. Това повдига въпроси за международното право и ескалацията на напрежението.

„Сега Тръмп каза, че Мачадо „няма подкрепата и уважението“ на народа на Венецуела. И че САЩ ще „рънват“ страната сами.“

САЩ нямат войници там. Страната е управлявана от вицепрезидента на Мадуро и военната му хунта. Тръмп и Рубио изискват лоялност от новото ръководство. Това включва достъп за американските петролни гиганти.

„We shall take back the oil, we’re gonna be reimbursed…“

Дали режимът ще се подчини, или ще възроди подкрепата си с лозунги срещу американския империализъм, остава неясно.

Изборът е между запазване на режима под американско покровителство или без особено американско влияние. И двете алтернативи затрудняват демократичния преход и установяването на власт на демократично избраните лидери. Европейската „крайна десница“ мълчи по въпроса. Марин Льо Пен се противопоставя на американската интервенция от „суверенистки“ позиции. Това почти защитава непризнатия режим на Мадуро. Мачадо и Гонсалес получават ясна подкрепа от ЕНП и либералите, както и от Мерц и Макрон.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *