Венецуелската ПВО срещу F-35 и „Томахоук“: Има ли потенциал за съпротива арсеналът на Каракас?
Венецуела разполага с разнороден, но мощен ПВО арсенал, включващ руските системи С-300ВМ и изтребители Су-30МК2В, въоръжени със свръхзвукови противокорабни ракети Х-31А. Въпреки този потенциал, експертите подчертават, че при ниска организираност основните активи на Каракас са изключително уязвими за американски удари с крилати ракети „Томахоук“ и дронове, както и от технологичното превъзходство на F-35.
Снимка: Getty Images
Напрежението между САЩ и Венецуела продължава да ескалира. Американски бойни кораби и изтребители F-35 патрулират в Карибския басейн, само на стотици километри от бреговете на Каракас. След години на санкции и изолация, Венецуела е изправена пред предизвикателството на възможен сблъсък с една от най-мощните армии в света. Като отговор на нарастващите военни заплахи от САЩ, правителството на Николас Мадуро обяви извънредно положение и постави военните в повишена бойна готовност. През последните дни Венецуела проведе и мащабни военни учения, включващи репетиции на противовъздушна отбрана и операции с дронове.
Разнороден, но фрагментиран арсенал
Въоръжените сили на Венецуела разполагат с фрагментирана мрежа от противовъздушни системи, съчетаваща руски, съветски, китайски и западни технологии. Най-важен фактор за ефективността на защитата обаче остава организацията и подготовката на екипите.
Основната ударна и отбранителна мощ на венецуелската авиация идва от 21 изтребителя Су-30МК2В, доставени от Русия между 2006 и 2008 г. Тези многоцелеви самолети могат да изпълняват задачи „въздух-въздух“ и „въздух-земя“. Изтребителите са въоръжени с ракети Р-77 (обсег до 80 км) и Р-27 (обсег до 95 км). Венецуелските ВМС демонстрираха на учения, че Су-30МК2 могат да носят и свръхзвукови противокорабни ракети Х-31А. Су-30МК2 е изтребител с най-голям обсег в Западното полукълбо извън САЩ и Канада, а ракетите Х-31А със своята свръхзвукова скорост затрудняват системите за ПВО.
Въпреки потенциала си, нито един от радарите на Су-30 не е с активна фазирана решетка, като максималната способност за откриване на цели достига 150 километра. Това поставя венецуелските самолети в неизгодно положение спрямо F-35, чийто радар с активна фазирана решетка има обсег над 150 километра.
Гръбнакът на сухопътната отбрана
Най-силният коз на Каракас в националната противовъздушна отбрана е системата С-300ВМ, закупена от Русия за 2 милиарда долара. Тази система е формирана като един батальон с два дивизиона, базиран на авиобаза „Капитан Мануел Риос“. Тя може да поразява самолети, крилати и балистични ракети, като разполага с ракети с далекобойност до 200 км (9М82М) и до 130 км (9М83М).
ПВО системата С-300ВМ е изцяло мобилна, което я прави сериозен фактор срещу дори стелт самолети като F-35. За отбрана на по-близки цели и за защита на морската пехота, Венецуела може да ползва 12 комплекса Бук-M2. Те са разположени на колесни установки, което значително повишава мобилността им и им осигурява обсег до 45–50 км.
За допълнение на защитата Каракас разполага и с между 24 и 44 модернизирани комплекса С-125 „Печора“ (обсег до 35 км), както и около 300 броя остаряло зенитно оръдие ЗУ-23-2 за близка защита. За борба с дронове и ниско прелитащи самолети се използват преносими ПВО комплекти, като Венецуела има 5000 ракети „Игла-С“ с обсег до 6 км, които са по-мощни от американските „Стингър“.
Наблюдение и уязвимости
Ключов елемент за съпротивата на Венецуела е способността за ранно откриване. Страната притежава между 3 и 12 броя от китайския 3D радар JYL-1. Китайският мобилен 3D радар JYL-1 има способността да открива стелт самолети на максимален обсег до 450 километра.
Въпреки технологичния си потенциал, венецуелската ПВО е изключително уязвима. Базите на изтребителите Су-30 и системите С-300ВМ биха се превърнали в приоритетна цел за американските ракети „Томахоук“, които вече са във водите около южноамериканската страна. В случай на конфликт, САЩ вероятно биха комбинирали стелт платформи (F-35) и удари от голяма дистанция с операции за потискане на ПВО (SEAD). Опитът, натрупан от Украйна при поразяване на С-300ВМ с дронове, показва, че изненадваща атака с дронове-камикадзета може да бъде смъртоносна за командния и organizaционен потенциал на венецуелската отбрана. Следователно, дори и с модерни системи, ниската организираност би превърнала тези активи в лесна за унищожение цел.
