Великобритания затяга режима: Социални помощи само срещу британски паспорт, чакането за статут се удвоява
Великобритания въвежда изискване за британски паспорт за получаване на социални помощи и удължава двойно срока за уседналост за пристигналите след 2021 г. Новите правила, вдъхновени от модела на Дания, предвиждат до 20 години чакане за статут при ползване на държавна издръжка.
Вътрешният министър на Великобритания Шабана Махмуд. СНИМКА: РОЙТЕРС
Великобритания предприема решителни стъпки към прекратяване на лесния достъп до социалната си система за чужденци, включително за много българи, живеещи на Острова. Министърът на вътрешните работи Шабана Махмуд внесе в парламента законодателни промени, които фундаментално променят правилата за интеграция и подпомагане.
Според новите текстове социални помощи и общински жилища вече ще се отпускат само на имигранти, притежаващи британско гражданство, а не само постоянен статут, както беше досега. Реформата цели да намали тежестта върху социалната система, като се приоритизират тези, които трайно са свързали живота си с кралството.
“Миграцията винаги ще бъде жизненоважна част от историята на Великобритания, но мащабът на пристигащите през последните години е безпрецедентен. Заселването в Обединеното кралство не е право, а привилегия, която трябва да се заслужи.”
— Шабана Махмуд, министър на вътрешните работи на Великобритания
Освен рестрикциите за помощите, драстично се променят и сроковете за получаване на статут за уседналост – задължителното стъпало преди гражданството. В момента той се придобива след 5 години легален престой. За пристигналите след 2021 г. обаче този срок се удвоява на 10 години.
Системата въвежда и наказателни периоди за ползване на държавна подкрепа:
- Ако в рамките на 10-годишния период имигрантът ползва социални помощи за 12 месеца, правото на постоянен статут се отлага за 15-тата година.
- При по-продължително подпомагане чакането става 20 години – най-дългият срок в Европа за легално заселване.
Изключения са предвидени само за дефицитни кадри. Лекари и медицински сестри ще запазят правото на статут след 5 години, а високоплатени предприемачи и международно признати таланти ще могат да го получат още на третата година.
Допълнително проучване показва, че реформата е вдъхновена от т.нар. „датски модел“ за миграционен контрол. Като част от най-мащабната промяна в историята си, правителството официално обяви и отмяна на законовото задължение за предоставяне на подкрепа (жилища и седмични помощи) на търсещите убежище.
Новите мерки, макар и да не засягат директно българите, дошли преди Брекзит, ще засегнат техни роднини и сънародници, пристигнали след 2021 г. Според министър Махмуд става въпрос за над 2 милиона души, установили се в страната през последните 4 години. Ако законодателството не бъде променено бързо, 1,6 млн. от тях биха получили постоянен статут до 2030 г. по старите правила.
Темата е изключително чувствителна за британското общество, особено след разкритията за злоупотреби. Миналата година петима българи бяха осъдени за организиране на схема, чрез която стотици хора са изтеглили незаконно помощи за общо 54 милиона паунда. Депутатите имат срок до 12 февруари да внасят предложения, като много от тях вече декларират подкрепа заради натиск от избиратели.
Затягането на мерките засяга не само икономическите мигранти, но и бежанците. Повече подробности по тази тема можете да прочетете в материала: Бежанците в Англия ще чакат 20 г., преди да им разрешат да останат завинаги (Обзор). Техният статут ще подлежи на преразглеждане на всеки 2,5 години с възможност за депортиране, ако страната им на произход бъде обявена за безопасна.
