Великден е! Вижте кои са имениците днес

Днес, 12 април 2026 г., православният свят празнува Възкресение Христово. Това е най-големият празник за вярващите, наричан още „празник на празниците“. Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни по целия свят. Събитието символизира победата на Сина Божи над тлението и смъртта. Според християнската традиция Иисус Христос възкръсва на третия ден, след като е разпънат на кръст. Този акт дава смисъл на цялата християнска вяра и обещава вечен живот.

Празничните богослужения в страната започнаха още в полунощ. Патриарх Даниил оглави тържественото богослужение в катедралата „Свети Александър Невски“ в София. На службата присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, Симеон Сакскобургготски и председателят на Народното събрание Рая Назарян. Стотици миряни се събраха пред храма, за да приемат светлина от Благодатния огън. Благодатният огън пристигна в България от Йерусалим чрез българска авиокомпания през Румъния. Пламъкът беше пренесен до летище „Васил Левски“ около 22:30 ч. преди настъпването на празника.

В храмовете в цялата страна звучи тържественото песнопение за победата над смъртта.

„Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува“

Точно в полунощ свещениците обявиха Възкресението с поздрава „Христос Воскресе“. Вярващите отговориха с „Воистина Воскресе“ и започнаха да разнасят благодатната светлина към домовете си. Традицията повелява свещите да се пазят, докато се приберат вкъщи.

Историята на празника ни връща към жените мироносици. Те първи разбират за станалото чудо, когато отиват при гроба на Спасителя. Жените носели скъпоценно миро, за да помажат тялото на Иисус. Вместо това те намерили камъка отвален и чули гласа на ангел господен.

„Защо търсите Живия между мъртвите? Онзи, който пребъдва във вечна светлина? Вижте гробните повивки! Тичайте и възвестявайте на света, че Господ възкръсна, като умъртви смъртта, защото е Син на Бога, който спасява човешкия род.“

След тази вест апостолите Петър и Йоан също се затичали към празния гроб. Те намерили само плащеницата, в която бил повит Христос. Тъгата в сърцата им веднага се превърнала в радост и свещен трепет.

По време на литургията се извършва специален ритуал пред храмовите врата. Свещеникът чука на тях със символични думи.

„Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата!“

След влизането в храма започва пасхалният канон на Свети Йоан Дамаскин. Вярващите приемат тайнството на причастието под формата на хляб и вино. С това се отбелязва краят на строгия великденски пост.

На този светъл ден имен ден празнуват десетки имена, сред които Велик, Велика и Възкресия. Списъкът на имениците е дълъг и включва Веле, Велко, Величко, Велин, Велина и Вичка. Празнуват още Паско, Пасо и Пашо. Според проучванията на празника се почитат и имената Величка, Велислав, Вили и Велизара. Традицията включва и имената Ирина, Ирена, Мирослав и Мира, свързани с жените мироносици.

Великденските традиции са дълбоко вкоренени в българския бит. На трапезата задължително присъстват боядисани яйца и козунаци. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв. Козунакът от своя страна символизира агнеца божий – Христос. Любопитен факт е, че козунаците навлизат в българските градове едва след 1920 г. Преди това за празника са се месили обредни хлябове.

Семействата посещават своите родители и кумове през празничните дни. Те носят козунаци и яйца в знак на обич и почитание. Най-радостният момент за децата е чукането с яйца. Вярва се, че този, чието яйце остане здраво, ще бъде най-здрав през годината. На трапезата се сервира и агнешко месо, което бележи края на лишаването от блажна храна. Хората ще продължат да се поздравяват с „Христос Воскресе“ до Петдесетница.