Век след откритието: Как Хауърд Картър обезобразява и обезглавява мумията на Тутанкамон
Век след откриването на гробницата на Тутанкамон, изследователи разкриват зловещите методи, използвани от британския археолог Хауърд Картър за изваждането на мумията, при които тялото е било обезглавено и разчленено. Актът се наложил заради древната смола, която се втвърдила като камък, но Картър е прикрил детайлите, за да избегне възмущение. На 13 ноември 2025 г. в Каир беше обявен проект за дигитална реконструкция на мумията.
КАДЪР: Екс/@histories_arch
Сто години след откриването на гробницата на Тутанкамон в Долината на царете, изследователи разкриват малко известни подробности за зловещата експедиция. През 1922 г. британският археолог Хауърд Картър и екип от египетски археолози се натъкват на прочутата находка, но за да извадят мумията от ковчега, се налага да я обезобразят и обезглавят.
Основната причина за този драстичен акт се крие в погребалния ритуал. Преди повече от 3300 години, през 1323 г. пр.н.е., древните жреци са излели огромни количества гъсти черни масла и смоли върху фараона, които са се втвърдили в лепило, подобно на камък. Мумията е била напълно залепнала за дъното на ковчега.
В продължение на дни екипът на Картър опитва да разтопи субстанцията, като поставя златния саркофаг под жаркото египетско слънце, където температурите достигат почти 150 градуса по Фаренхайт. Използвани са дори лампи, но нищо не помага. Според съвременни изследвания, използването на толкова високи температури е довело до допълнителни щети върху тялото и погребалните артефакти.
Когато опитите за разтапяне се провалят, Картър, анатомите Дъглас Дери и Салех Бей Хамди решават да използват сила. Те нагряват обикновени ножове с пламък, докато станат червени, за да могат да разрежат втвърдената смола. В крайна сметка мумията е била обезглавена и разчленена, за да бъде извадена.
Елинор Добсън от Университета в Бирмингам хвърля светлина върху ужаса на последвалата аутопсия:
„Аутопсията, която последва, беше ужасяваща. Тутанкамон е бил обезглавен, ръцете му са били отделени от раменете, лактите и китките, краката му от бедрата, коленете и глезените, а торсът му е бил отрязан от таза в областта на илиачения гребен. По-късно останките му са били залепени, за да се симулира цялостно тяло – зловеща реконструкция, която е прикрила насилието на процеса“
— Елинор Добсън, Университета в Бирмингам, The Conversation
Въпреки че Картър е написал три книги за находките, той е пропуснал ужасяващите подробности, за да избегне обществено възмущение, тъй като изследователите смятат, че това е „неуважително“ отношение към мумията. През 60-те и 70-те години изследователи откриват, че тялото на Тутанкамон е било залепено, за да изглежда непокътнато.
Действията на Картър продължават да предизвикват ожесточени дебати. Египетски учени и активисти критикуват британските археолози за липсата на уважение към културното наследство и настояват за връщане на всички артефакти и останки в Египет. През последните дни отново се разглеждат нови искания за репатриране на артефакти от гробницата. Дори един от членовете на екипа, египетският археолог Салех Бей Хамди, по-късно е изразил съжаление за методите, използвани при разчленяването.
От друга страна, част от западните учени защитават действията на Картър, като се позовават на ограниченията на технологиите и медицинските познания през 20-те години на миналия век. Египтологът Айдън Додсън заявява, че би предприел същите стъпки:
„Бих направил всичко, което Картър направи онзи ден – той беше далеч пред времето си като полеви археолог и не мисля, че някой друг, живял по онова време, би бил толкова успешен в извършването на разчистването“
— Айдън Додсън, American University in Cairo Press
Въпреки опитите за прикриване, в института „Грифит“ при университета на Оксфорд са запазени шокиращи фотографии на разчленяването. Тези изображения позволяват на обществеността да види нанесените щети. В отговор на последните разкрития, на 13 ноември 2025 г. в Каир беше обявен нов научен проект за дигитална реконструкция на мумията, целящ да възстанови истинското й състояние.
Разкритията подновяват и мита за проклятието на фараона, носещо нещастие и смърт. Легендата се разпространява по света, след като ключови членове на експедицията загиват при странни обстоятелства. Сред тях е и лорд Карнарвън, финансовият спонсор на Картър, който умира от кръвозараза, причинена от ухапване от насекомо.
