Възраждане на бубарството: Bombyx mori предлага устойчив иновативен модел за най-бедните региони

България търси своя устойчив агро-икономически модел, вдъхновен от успеха на страни като Нидерландия, която въпреки ограничените си ресурси стана глобален износител на селскостопанска продукция. Докато светът е изправен пред значителни геополитически и климатични предизвикателства, страната ни се обръща към традициите, за да намери иновативно решение, фокусирано върху копринената буба.

Проектът „Bombyx mori като иновативен фактор в земеделието на България“ е финансиран по Стратегическия план за развитие на селските райони 2023-2027 по линия на ЕС. Главната му цел е да създаде устойчив икономически модел за най-бедните райони. Проектът е насочен към областите Видин, Монтана и Враца, където безработицата в някои зони достига до 50%.

Първата задача на инициативата е да възобнови бубарството – традиционен български отрасъл, датиращ още от Средновековието. В миналото копринената буба (Bombyx mori) е била ключова за икономиката: между 1923 и 1929 г. с отглеждането ѝ са се занимавали 70-80 хиляди души. Макар че държавата активно подпомага сектора до 1990 г., след това той запада, като днес се осъществяват единствено дейности по опазване на генофонда.

Възраждането на сектора вече преминава във фаза на практическа реализация. На 8 ноември 2025 г. Община Сухиндол официално обяви разпределението на земеделски масиви за „Бомбикс мори“ ЕООД, с което се дава старт на дейностите в региона. Макар че проектът е фокусиран върху Северозапада, интересът се разширява. Дружеството „Бомбикс мори“ ЕООД, което е регистрирано през май 2020 г., вече развива дейност и в област Велико Търново, което показва по-широко регионално възраждане на сектора.

Втората основна цел на проекта е да намери нова приложимост на продуктите от копринената буба, особено в контекста на липсващата инфраструктура за преработка и свилоточене. Доскоро какавидите бяха считани за отпадъчен материал. Сега научните изследвания показват, че те имат отличен хранителен профил. Те са богати на есенциални мастни киселини, витамини (токофероли, рибофлавин) и минерали, с аминокиселинен състав, близък до този на рибното брашно. Разработването на специфични хранителни стратегии за включване на брашно от какавиди във фуража на птици е ключов елемент на проучванията.

Биологичният потенциал на Bombyx mori далеч надхвърля земеделието и фуражите. Ларвите и какавидите съдържат биологично активни вещества с антибиотично, антиоксидантно и имуностимулиращо действие. Структурните протеини от копринения пашкул – фиброин и серицин – демонстрират противоракови и антидиабетни свойства. Тези протеини се използват в биоинженерството, включително за създаване на биоматериали за медицински импланти и системи за контролирано усвояване на лекарства. Копринената буба предлага решение срещу глобални здравни проблеми като антибиотичната резистентност, която се прогнозира да бъде основен фактор за висока смъртност към 2050 г.

Въпреки ентусиазма, местни фермерски организации изразяват резерви относно икономическата устойчивост на бубарството, посочвайки липсата на развити пазарни канали за новите продукти и инфраструктура за преработка. В момента тече първа фаза на проекта – формиране на оперативна група, включваща шест партньора, сред които „Цонка Райко“ ЕООД (водещ), Научен център по бубарство – Враца и Агробиоинститут. Ръководител на проекта е д-р Аделина Петрова.

Вижте също: Банкер: Внесете левовете в сметки сега – на 1 януари банкоматите вече ще издават евро

Вижте също: Премиерът Желязков: Обсъждаме имена за особения управител на „Лукойл“; Целта е нито цент за войната

Вижте също: Черна гора и ОАЕ създават стратегическо партньорство: Фокус върху възобновяемата енергия и високите технологии

Вижте също: Хърватският опит: Как еврозоната доведе до кредитен бум и инфлационен натиск въпреки рестрикциите на ЕЦБ

Вижте също: Боряна Калейн намери и върна портфейл с голяма сума пари в София

Вижте също: Скандал в столичен хотел: Риалити звездата Паулина Ванегас потроши стая и избяга без да плати