Възкръсва „Колосалният кон“ на Канова след половин век забрава

„Колосалният кон“, гипсов модел на Антонио Канова, е възстановен след 50 години забрава. Произведението, създадено между 1819 и 1821 г., десетилетия наред е съхранявано разглобено в музейни складове. Това е едно от последните творения на Канова, смятан за колос на неокласицизма. Моделът е бил забравен след реорганизация през 60-те години на миналия век.

Първоначалното предназначение на коня е било като подготвителна работа за бронзова статуя на Наполеон. След поражението при Ватерло обаче, плановете се променят. Статуята е пренасочена като почит към краля на Неапол Фердинанд I Бурбон. Скулптурата така и не е завършена поради смъртта на Канова през 1822 година. Неговият брат, Джамбатиста Сартори, изпраща гипсовия модел в музея в Басано през 1849 г. Там той остава изложен до края на 60-те години.

Повече от пет десетилетия по-късно, фрагментите са внимателно събрани и реставрирани. Сега „Колосалният кон“ е изложен за първи път в Gallerie d’Italia в Милано. Произведението е с внушителни размери – над четири метра височина и пет метра дължина. То доминира в главната зала като централен експонат на изложба, посветена на неокласицизма в Милано и Рим през Наполеоновата епоха.

Антонио Канова (1757-1822) е един от най-великите скулптори на неокласицизма. Той е известен с новаторския си подход към скулптурата. Канова създава множество произведения за Наполеон и неговото семейство. Сред тях е статуята „Наполеон-Марс-Победител“ от 1803-1806 г. След падането на Наполеон през 1815 г., Канова активно съдейства за връщането на отнесените от императора художествени съкровища обратно в Рим. Папа Пий VII го назначава за главен смотрител на паметниците във Ватикана и му присъжда титлата маркиз д’Искиа. Канова построява и класически храм в родния си град Посаньо по образец на римския Пантеон, където са погребани неговите останки.

Микеле Копола, генерален директор на Gallerie d’Italia, коментира значението на творбата:

Конят е създаден в знак на почит към Наполеон, но по-късно е имал друга съдба. Но мисля, че е интересно да се замислим как след толкова години първоначалната идея за статуя, която да привлича вниманието по онова време, е все още толкова силна днес, че наистина е централен елемент в разказа за наполеоновата епоха тук, в Милано.

Копола допълва за предизвикателствата пред реставрацията:

Когато се сблъскахме с досието на „Колосалния кон“ на Канова, разчленен на над 200 парчета, в лошо състояние, изглеждаше невъзможно талантът, уменията и съвременните технологии да го върнат към живот.