Вавилон: От древно чудо до крехко наследство

Време за четене: 5 мин. • 28 септември 2025

Слънцето осветява централен Ирак. Прах се издига от земята. Вавилон изглежда едновременно празен и вечен. Тишината му се нарушава само от няколко пътешественици. Те идват да почетат кралете.

Някога Вавилон е бил бижуто на Месопотамия. Градът дал името си на цели епохи. Основан е преди хилядолетия. Първоначално е бил малък пристанищен град. Превърнал се е във важен търговски център. По-късно става столица на Старовавилонското царство. Цар Хамурапи го издига като политически и културен център.

Тук управлява Навуходоносор II. Той построява колосални храмове и дворци. Тук се ражда идеята за Висящите градини. Те са едно от Седемте чудеса на древния свят. Днес Вавилон е в Списъка на ЮНЕСКО. Той обаче е изложен на риск. Градът е в крехко равновесие между величие и упадък.

Разходката из Вавилон е пътешествие през митове. Първо виждате възстановената порта на Ищар. Тъмносините ѝ плочки някога са били със златни лъвове. Отвъд нея е Процесионният път. Той е бил за кралски празници. Например за Нова година Акиту.

Навуходоносор II управлява от 605 до 562 г. пр.н.е. Той оставя своя отпечатък. Построява гигантски дворци и храмове. Укрепва града. Оставя надписи, провъзгласяващи мощта му.

А после идват Висящите градини. Древни писатели ги описват като буен рай. Водата идвала от Ефрат чрез помпи. Легендата твърди, че Навуходоносор ги поръчал за съпругата си.

„Потвърждавам, че Висящите градини на Вавилон са съществували.“

— Иракски археолог, пред CNN

„Те са реалност, която отразява красотата, величието и творчеството на месопотамските инженери и художници, вавилонските инженери и величието на царя и властта във Вавилон.“

— Иракски археолог

Според него градините са близо до днешния град Хила. Това е на около два часа път южно от Багдад. Други учени обаче посочват Ниневия. Те смятат, че градиниите може да са били там. За посетителите във Вавилон това няма значение. Те си представят тераси с водопади. Чуват шума на града във върха на славата му.

Въпреки годините конфликти, Вавилон привлича туристи. Те обаче не са като преди. През 2024 г. обектът е посетен от 49 629 души. Само 5370 от тях са чужденци. Това съобщават от Дирекцията за антични паметници.

„Цял живот съм чакал да застана тук.“

— Джанмария Вергани, турист от Милано

35-годишният Джанмария Вергани от Милано чака от дете. Той изучава карти и история. Пътуването му включва и древен дворец. След това се отправя към Вавилон. Решен е да види руините.

„Когато видях портата на Ищар в началото на обиколката, бях преизпълнен с емоции.“

— Джанмария Вергани

„Невероятно е да си помислиш, че преди хиляди години хората са вървели по същите тези пътеки. Когато стигнах до мястото, почувствах, че мечтата ми най-накрая се е сбъднала.“

— Джанмария Вергани

Но Вавилон е и място в беда. Основният път е добре поддържан. Страничните улици обаче са разрушени. Пътеките са обрасли. Растения растат от пукнатините. Между камъните се трупа боклук. Фасове и пластмасови бутилки се виждат там, където са приемали пратеници.

Удобствата са минимални. Има тоалетни до билетната каса. Наблизо няма хотели. Туристите трябва да се връщат далеч. Указателните табели са малко. Без екскурзовод лесно се губите.

„Цялата археологическа зона разполага само с четирима чистачи.“

— Ръководител на Дирекцията за антични паметници

„Понякога дори моля охраната да помогне с почистването. Това са усилия, които полагаме от любов към града. Надяваме се иракското правителство да отдели достатъчно средства за грижата за Вавилон.“

— Ръководител на Дирекцията за антични паметници

Подкрепата за поддръжка е ограничена. Регионалните власти помагат частично. По-голяма помощ обаче се бави. Причините са правни и политически.

През 80-те години Саддам Хюсеин започва мащабна реконструкция. Той вижда себе си като наследник на Навуходоносор. Възстановява стени с нови тухли. На тях пише името му. Издига огромен дворец. Терасите му гледат към руините. Това е демонстрация на власт.

Арабска калиграфия покрива стените. На пръв поглед изглежда свещена. Но това са инициалите на Саддам. Проектът е пропаганда. Той вгражда присъствието си в историята.

След инвазията през 2003 г. американски сили използват Вавилон. Те правят база в двореца на Саддам. Хеликоптери кацат на обекта. Танкове смазват почвата. Войници рисуват графити по стените. Вавилон става жертва на борбите за власт.

„Сърцето ти се къса да виждаш двореца в това състояние, покрит с графити.“

— Джанмария Вергани

„Липсата на охрана е абсурдна, артефактите лесно могат да бъдат откраднати.“

— Джанмария Вергани

През юли 2019 г. ЮНЕСКО добавя Вавилон в списъка си. Това е триумф за Ирак. Но самото признание не гарантира съхранение. Финансирането остава ограничено. Плановете за развитие са в застой. Обектът разчита на местните.

„Вавилон е един от най-важните туристически обекти в Ирак и в света.“

— Местен археолог

„Необходимо е да се създаче специален фонд от кабинета на министър-председателя.“

— Местен археолог

Дотогава оцеляването зависи от местните. Четирима чистачи. Гидове. Археолози. Градът на царете чака заслуженото внимание.

Международната организация World Monuments Fund прави консервационни дейности. Те работят по храма Нинмах. Проектът е с подкрепата на американското посолство. Но често отделни хора поддържат историята на Вавилон.

Сред тях е 22-годишният екскурзовод Хюсеин Хашем. Той е роден във Вавилон. Страстта му към историята започва в училище. Следва биомедицинско инженерство. После се насочва към туризма. Там уменията му отварят пътища.

„Чрез работата си се опитвам да изпратя положително послание.“

— Хюсеин Хашем, екскурзовод

„Ирак е безопасен и красив, не такъв, какъвто го представят по телевизията и в социалните медии. Искам всеки да може да посети страната ми, за да види с очите си нейната история, хора и култура.“

— Хюсеин Хашем

„Въпреки гордостта си се тревожа за липсата на инвестиции. Мястото се нуждае от повече подкрепа от правителството и обществено внимание.“

— Хюсеин Хашем

Хашем призовава посетителите да се отнасят с уважение. Да не оставят отпадъци. Да не пишат по камъните.

Разходката във Вавилон е пълна с контрасти. В Южния дворец личат надписи от Навуходоносор и Саддам. Вавилонският лъв седи мълчаливо. Плевелите го обграждат. Оригиналната порта на Ищар е в Берлин. Посетителите тук виждат реконструкция.

Въпреки всичко, Вавилон е очарователен. Посетителите стоят с благоговение пред портата. Те спорят за Висящите градини. Чудят се дали такъв рай е съществувал. Учените продължават проучванията. Пътешественици разказват истории.