Васил Големански: ДЦК на борсата за повече доходи

Време за четене: 3 мин. • 26 ноември 2025

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански предлага държавни ценни книжа (ДЦК) да се предлагат на фондовата борса. Тази инициатива цели да осигури достъп до спестовни инструменти за гражданите. Доходността от ДЦК е около 3%, освободена от данъци и гарантирана от държавата, което ги прави по-привлекателни от банковите депозити. Понастоящем доходността на ДЦК варира между 3,5% и 4,5%, което е значително по-високо от лихвите по депозитите.

Големански подчертава, че въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. ще доведе до автоматично преизчисляване на пенсии, застраховки и инвестиции. Гражданите не трябва да подписват никакви допълнителни документи. КФН предупреждава, че всеки, който иска подпис, е потенциален измамник и призовава за незабавно сезиране на отговорните органи при такива опити. Засега няма подадени сигнали за измами, свързани с еврото, но КФН съветва гражданите да бъдат бдителни.

Небанковият сектор е подготвен за еврото, включително застрахователният. Компаниите са актуализирали системите си и комуникират с клиенти. Васил Големански категорично заявява, че еврото не е причина за поскъпване на застрахователните полици. Напротив, цените на „Гражданска отговорност“ дори намаляват. Комисията следи ежедневно цените на услугите, предлагани от поднадзорните лица.

Относно системата „бонус-малус“, Големански информира, че промените в Кодекса за застраховането са в процес на изпълнение. Предстои приемане на наредби, които ще осигурят достъп на застрахователите до информация за щетите на автомобилите. Системата „бонус-малус“ няма да доведе до общ ръст на цените, но ще се отрази на некоректните шофьори. България е една от последните държави в ЕС, която въвежда тази система, съобразявайки се с Европейската директива.

Пенсионната система също е във фокуса на КФН. Предстоящото въвеждане на мултифондовия модел ще надгради тристълбовия модел, осигурявайки по-голяма гъвкавост и сигурност за осигурените лица. Този модел ще позволи на гражданите да участват активно в управлението на пенсионните си спестявания, избирайки инвестиционен хоризонт и ниво на риск. Промените в пенсионното осигуряване целят да преодолеят инфлацията и да постигнат по-висока доходност. В момента пенсионните фондове управляват около 30 млрд. лв., като 67% от тях се инвестират зад граница. КФН цели повече от тези средства да останат в България и да подпомагат икономиката, включително чрез инвестиции в инфраструктурни проекти.

Криптоактивите и развитието на изкуствения интелект са голямо предизвикателство за КФН. С влизането в сила на регламента MiCA през 2023 г., ЕС създава регулаторна рамка. КФН вече е институцията, която лицензира доставчици и емитенти на криптовалути. От 214 компании, прехвърлени от НАП, около 60 са заявили желание за лиценз. Комисията е много внимателна при лицензирането, тъй като всяко разрешение ще важи за целия ЕС.

Васил Големански признава, че капиталовият пазар в България е стабилен, но малък, с ограничена ликвидност. Той призовава държавата да подкрепи сектора чрез листване на дялове от държавни предприятия на борсата. Големански активно лобира за предлагане на ДЦК на борсата за граждани, което ще привлече повече инвеститори и ще укрепи доверието в публичните финанси.

КФН акцентира върху повишаването на финансовата грамотност. Големански смята, че тя трябва да се изучава в училище, за да подготви младите хора за управлението на парите. КФН предлага и контрол, като съветва гражданите да проверяват регистрираните поднадзорни лица на сайта на комисията, за да избегнат измами с финансови услуги. По данни на КФН, приходите от държавни такси са над 16 млн. лв., а общите приходи на комисията са 17,7 млн. лв., което показва активна дейност на регулатора. Въпреки това, представители на финансовото министерство изразяват резерви относно масовото предлагане на ДЦК на борсата, тъй като се нуждаят от допълнителен анализ на въздействието.