Върнатият бюджет: Ниско финансиране за образование и наука предизвиква недоволство

Върнатият бюджет за 2026 г. отново поставя на дневен ред проблема с ниското финансиране на образованието и науката в България. Въпреки някои увеличения в абсолютни стойности, относителният дял остава под препоръчителните нива, предизвиквайки широко недоволство и критики.

Върнатият бюджет: Ниско финансиране за образование и наука предизвиква недоволство

Бюджетът намалява финансирането за наука и предвижда спад в относителния дял на разходите за образование Снимка: МОН

Време за четене: 2 мин. 27 ноември 2025

Бюджетът за 2026 г. беше върнат, а с него и дълбоко проблемният въпрос за недостатъчното финансиране на образованието и науката. Тези два сектора са критично важни за развитието на България, но често се възприемат като второстепенни.

Според експерти, ниските инвестиции в образованието и науката спират икономическото, политическото и демографското развитие на страната. Върнатият проектобюджет предвижда намаляване на относителния дял на разходите за образование до 4.2% от БВП до 2028 г., а за научни изследвания – едва 0.4% от БВП. За сравнение, разумните цели за България са 7% за образование и минимум 2% за наука, комбинирайки публичен и частен принос.

Въпреки острата критика, последните данни показват известно движение. В законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. разчетените разходи за образование достигат 4,8% от БВП, което е увеличение спрямо предходни години, а за наука – 0,46% от БВП. Предвидено е и увеличение на средствата за Българската академия на науките и Селскостопанската академия.

Образователната комисия в парламента вече прие на първо четене държавния бюджет за 2026 г., като са заложени над 5,8 милиарда лева за образование. Предвижда се и увеличение на възнагражденията на академичния персонал, което е стъпка към подобряване на условията в сектора.

Въпреки тези увеличения в абсолютни стойности, относителният дял на разходите за образование и наука остава под препоръчителните нива. Много експерти и опозиционни партии изразяват критика, че бюджетът е недостатъчен за необходимите реформи и дългосрочно развитие. Финансирането на образованието и науката е ключово за преодоляване на демографската криза, повишаване на икономическата продуктивност и укрепване на демократичните институции.

Някои синдикални организации приветстват увеличението на възнагражденията, но настояват за по-значителни инвестиции и структурни реформи. При преработването на върнатия бюджет е малко вероятно всички дефекти да бъдат отстранени, но може да се направи заявка за бъдещи реформи и увеличения на финансирането в тези жизненоважни сектори.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *