Външно министерство създаде специален щаб за борба с дезинформацията преди изборите

Министерството на външните работи (МВнР) предприема решителни стъпки за защита на информационното пространство. Институцията създава временен координационен механизъм за противодействие на дезинформацията. Тази структура ще се бори активно с хибридните заплахи. Основният фокус е върху предстоящите избори на 19 април. Новината беше потвърдена официално от пресцентъра на министерството.

Министерството на външните работи създава временен координационен механизъм за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи. Този механизъм започва своята работа от 23 март. Целта е поддържане на висока информационна устойчивост. Външнополитическото ведомство очаква засилване на опитите за манипулация. Дезинформационните кампании често се активизират в предизборни периоди. Новият щаб ще следи за външна намеса в демократичните процеси.

Начело на новата структура застава Мария Спасова. Тя е посланик със специални поръчения по изграждане на устойчивост. Контролът върху дейността ще се упражнява от Велизар Шаламанов. Той заема поста заместник-министър на външните работи. Механизмът ще функционира като вътрешноведомствена работна група. Тя ще обединява усилията на различни звена в министерството. Координацията ще бъде на най-високо професионално ниво.

Служебният министър Надежда Нейнски поиска официално техническа и експертна помощ от Европейската комисия. България изпрати официално писмо до Брюксел. Постоянното ни представителство потвърди тази информация пред БНТ. Искането е адресирано до Еврокомисията и Външната служба на ЕС. София настоява за активиране на Системата за бързо реагиране. Тази система подпомага държавите членки в сложни предизборни ситуации. Тя осигурява достъп до специализирани ресурси за защита.

Системата за бързо реагиране на ЕС включва технологични гиганти и проверители на факти на доброволен принцип. В нея участват също множество неправителствени организации. Тези субекти помагат за бързото идентифициране на външна намеса. Подобни мерки бяха приложени наскоро и в Унгария. Там парламентарните избори са насрочени за 12 април. България следва този международен модел за информационна сигурност. Това ще ограничи влиянието на фалшивите новини.

Новият механизъм в МВнР ще осигурява структуриран комуникационен отговор. Той ще се справя ефективно с опитите за външна намеса. Институцията планира интегриран подход към хибридните заплахи. Работната група ще синхронизира действията на всички структурни звена. Това ще позволи по-бърза реакция при информационни атаки. Правителството цели да запази целостта на изборния процес.

Работната група ще осъществява централизиран мониторинг и анализ на информацията преди изборите на 19 април. Експертите ще изготвят оценки на риска за ръководството. Аналитичните материали ще обхващат различни аспекти на външната намеса. Специално внимание ще се обърне на организацията на гласуването в чужбина. Сигурността на вота извън страната е приоритет за ведомството. Мониторингът ще се извършва в реално време.

Дейността включва и планиране на стратегически комуникации. МВнР ще взаимодейства активно с редица международни партньори. Координацията ще се извършва със структури на ЕС и НАТО. Предвижда се и тясно сътрудничество с гражданското общество. Академичните среди също ще бъдат включени в процеса. Това ще осигури допълнителен експертен капацитет за борба с манипулациите. Външната намеса изисква обединен отговор от обществото.

Според изследвания България е силно уязвима към дезинформация. Центърът за изследване на демокрацията посочва конкретни причини за това. Историческите връзки с Москва играят значителна роля в този процес. Анализаторите отчитат наличието на разпространители в сектора за сигурност. Това прави страната мишена за мащабни руски дезинформационни кампании. Създаването на щаба е навременен ход за националната сигурност.

Служебният министър Надежда Нейнски подписа заповедта на 23 март 2026 г. Документът дава официален старт на работата на механизма. Институцията ще следи за опити за манипулиране на информация. Всяка заплаха ще бъде анализирана от специалистите в групата. Резултатите ще се докладват директно на заместник-министър Велизар Шаламанов. Той ще координира последващите стъпки на министерството.

Експертната помощ от ЕК ще включва нови технически инструменти. Те ще улеснят проследяването на координирани атаки в мрежата. Системата за бързо реагиране е ключов инструмент на съюза. Тя позволява на държавите да обменят информация за заплахи. Това е изключително важно за предотвратяване на манипулации. България ще се възползва от целия наличен европейски опит.

МВнР ще разчита на интегриран институционален комуникационен отговор. Комуникационните стратегии ще бъдат насочени към широката общественост. Прозрачността е водещ принцип в работата на новия щаб. Екипът на Мария Спасова ще работи в условия на готовност. Всички ресурси на министерството са мобилизирани за изборите. Целта е гражданите да получават само проверена информация.

Взаимодействието с международните структури ще бъде регулярно и интензивно. България ще споделя данни за засечени хибридни операции. Това ще укрепи общата устойчивост на целия Европейски съюз. Партньорството с НАТО също е от критично значение. Алиансът разполага с богат опит в борбата с хибридни заплахи. МВнР ще използва тези ресурси за защита на интереса.

Проверителите на факти ще следят за разпространение на невярна информация. Технологичните гиганти ще съдействат за ограничаване на вредно съдържание. Това сътрудничество е доброволно, но се оказва изключително ефективно. Служебното правителство цели да осигури честен и демократичен вот. Борбата с дезинформацията е неразделна част от тази важна задача.