Външният дълг се увеличи със 7.2 млрд. евро през 2025 г., обяви Георги Клисурски

Служебният министър на финансите Георги Клисурски съобщи, че външният дълг на България е достигнал 25.3 млрд. евро в края на 2025 г., което е ръст от 7.2 млрд. евро.

Външният дълг се увеличи със 7.2 млрд. евро през 2025 г., обяви Георги Клисурски

Снимка: Десислава Кулелиева

Време за четене: 2 мин. 27 февруари 2026

Служебният министър на финансите Георги Клисурски представи актуални данни за състоянието на държавната хазна по време на парламентарен контрол. Той съобщи, че външният дълг на България е отчел значителен ръст през изминалата 2025 година.

Външният дълг на страната към края на 2025 г. възлиза на 25.3 млрд. евро. За сравнение, в края на 2024 г. тези задължения са били в размер на 18.1 млрд. евро. Това представлява нетно увеличение от 7.2 млрд. евро в рамките на дванадесет месеца. Министърът подчерта тези цифри пред депутатите в петък, като посочи динамиката на държавните задължения.

Промяната се отразява сериозно и върху съотношението на дълга спрямо икономическите показатели на страната. Към края на 2025 г. външният дълг е достигнал 21.9% от Брутния вътрешен продукт (БВП). През предходната година този показател е бил 17.3% от БВП.

Тук има нарастване от 4.6 проценти пункта в рамките на календарната година, каза още Клисурски.

Допълнителни статистически данни разкриват общата картина на задлъжнялостта, която включва както държавния, така и частния сектор. Брутният външен дълг на България към края на ноември 2025 г. се изчислява на 54.258 млрд. евро. Това се равнява на 47.3% от БВП. Спрямо ноември 2024 г. общото увеличение е с 5.343 млрд. евро или 10.9%. По-рано и от БНБ съобщиха, че брутният външен дълг се увеличава устойчиво през есенните месеци.

Държавният външен дълг към края на ноември 2025 г. е бил 17.610 млрд. евро или 15.3% от БВП. Този сегмент нараства с 4.621 млрд. евро спрямо предходната година. Държавните задължения формират около 32.5% от общия външен дълг на страната. Останалата част се разпределя между другите сектори на икономиката.

Структурата на дълга показва ясен превес на дългосрочните ангажименти към кредиторите. Дългосрочните задължения нарастват до 45.660 млрд. евро и заемат 84.2% от общия дял. В същото време краткосрочните задължения се свиват до 8.598 млрд. евро. Те представляват едва 15.8% от брутния дълг към края на отчетния период.

Валутният състав на българския дълг остава стабилен и предвидим. Около 80% от всички задължения са деноминирани в евро. Статистиката сочи още, че 66.9% от общия дълг е с оригинален матуритет над една година. Тези данни бяха представени в редовния петъчен парламентарен контрол от служебния финансов министър Георги Клисурски.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *