Валутите в Централна Европа: Прогнози за отстъпление след рекордни върхове
Валутите в Централна Европа се очаква да отстъпят от достигнатите върхове през следващата година, според проучване на Ройтерс. Унгарският форинт и чешката крона са най-силно поскъпващите, но икономическата стагнация и фискалните предизвикателства могат да ограничат по-нататъшния им ръст.
Валутите на страните от Централна Европа догодина ще отстъпят от достигнатите върхове. СНИМКА: pixabay
Валутите на страните от Централна Европа достигнаха многомесечни върхове, но се очаква поскъпването им да се забави през следващата година. Проучване на Ройтерс сред икономически анализатори прогнозира отстъпление от постигнатите нива.
Унгарският форинт, който е най-добре представилата се валута в региона през 2025 г., се очаква да поевтинее с 2,3% през идните 12 месеца, достигайки около 390 за евро. Наскоро форинтът удари 22-месечен връх от 380,35 за евро. Прогнозите сочат, че валутата ще завърши 2025 г. с около 1% понижение, близо до 385 за евро. От началото на годината форинтът е засилен с около 8%.
Някои икономисти смятат, че евентуален напредък в преговорите за прекратяване на войната в Украйна може да подкрепи форинта и други валути в региона. Други обаче виждат ограничен потенциал за унгарската валута поради икономическа стагнация и нарастващи фискални предизвикателства преди парламентарните избори през 2026 г.
„Ние се придържаме към мнението си, че унгарската валута е надценена, като се има предвид слабото икономическо представяне“, коментираха анализатори от полското подразделение на банката „Сантандер“.
Унгарският форинт и чешката крона са най-силно поскъпващите валути в Централна Европа тази година. Кроната е нараснала с над 4%. Това се дължи на решението на централните банки на Унгария и Чехия да задържат лихвените проценти, отлагайки паричните облекчения, започнати през 2023 г.
Основната лихва на Чешката централна банка остава 3,5%, а на Унгарската централна банка е 6,5% от септември 2024 г., което е най-високото ниво в Европейския съюз. Повечето анализатори предвиждат, че чешката крона има най-добри перспективи в региона през следващите 12 месеца, запазвайки се близо до 26-месечния връх от 24,106 за евро.
Освен строгата парична политика, валутите в Централна Европа са подкрепени и от поевтиняването на щатския долар. Индексът на щатския долар спадна до 98,994, близо до петседмично дъно. За седмицата индексът се понижи с 0,5%, а от началото на годината – с над 8%.
Ускоряването на икономическата активност в Полша подкрепи полската злота, въпреки понижението на лихвените проценти от централната банка. От началото на 2025 г. злотата е поскъпнала с 1,1%, достигайки седеммесечен максимум от 4,218 за евро през ноември. Очакванията са за леко отслабване до около 4,25 за евро през идната година.
Румънската лея, чийто курс се поддържа в режим на управляемо плаване, се очаква да поевтинее с 1,1% през следващите 12 месеца до 5,1442 за евро. Това е близо до историческото дъно от 5,152 за евро, достигнато през май, когато несигурността около президентските избори породи опасения за бюджетния дефицит.
Централната банка на Румъния се стреми да поддържа леята стабилна на фона на инфлационния натиск. Според Якуб Кратки от „Дженерали инвестмънтс СиИИ“ (Generali Investments CEE) след отшумяването на инфлационния шок е възможно да бъде допуснато леко обезценяване на валутата.
Въпреки тези прогнози, унгарският форинт продължава да достига многогодишни върхове. Той наскоро падна под 390 за евро и под 330 за долар, което е най-силното му ниво от началото на руската инвазия в Украйна. Анализатори обаче предупреждават за възможна турбуленция през 2026 г. Те прогнозират, че форинтът е надценен и може да отслабне, особено ако централната банка понижи лихвените проценти за стимулиране на икономиката.
Очакванията за промяна на властта в Унгария през 2026 г. и възстановяване на отношенията с Европейския съюз също подкрепят силата на форинта. Опозиционният лидер Петер Магяр планира рестарт на отношенията с инвеститорите и ЕС, което повишава апетита към унгарските активи. Това може да доведе до положителна пазарна реакция и укрепване на форинта след изборите през 2026 г.
