Вълчев: Обвързваме висшето образование с потребностите на пазара на труда и на обществото

Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерският съвет провеждат последователни политики за по-тясно обвързване на приема и финансирането във висшето образование с реалните потребности на пазара на труда. Министърът на образованието в оставка Красимир Вълчев съобщи, че усилията са насочени към увеличаване на приема в дефицитни направления и ограничаването му в пренаситени сфери. Според него търсенето на образование често се разминава с икономическата реалност, което налага държавна интервенция.

Тези политики се провеждат вече поне девет години. Става въпрос за два различни пазара – от една страна пазарът на образованието, а от друга страна пазарът на труда и бъдещите потребности на обществото. Те не е задължително да бъдат в пълен синхрон.

Един от най-критичните сектори остава здравеопазването. Вълчев подчерта, че страната има нужда от три пъти повече студенти по специалността „Медицинска сестра“. Въпреки че след премахването на таксите за обучение миналата година е отчетен ръст от 36% в приема, това все още не е достатъчно за стабилизиране на здравната система. Министърът отбеляза, че макар да има интерес към медицинското образование, голям процент от завършилите лекари избират да работят извън пределите на България.

В списъка на защитените специалности, които получават допълнително финансиране, са добавени нови направления. Сред тях са италианска филология, дирижиране на народни състави, хор и театър, както и редица редки филологии като арабистика, арменистика, японистика и африканистика. Тези специалности се считат за уникални по съдържание и се предлагат само в определени висши училища, което ги прави стратегически важни за съхраняването на академичния потенциал.

Определяме така наречените приоритетни професионални направления, в които допълнително стимулираме приема чрез предоставяне на допълнителни стипендии. Освен това имаме и защитени специалности. Те се финансират допълнително, за да бъдат запазени като центрове на обучение, тъй като обществото има нужда от тези специалности.

Значителни промени се въвеждат и в индустриалния сектор. Професионалното направление „Металургия“ вече е напълно освободено от такси за всички студенти, а не само за магистрите. Секторът е ключов за националната икономика, тъй като формира близо 9% от брутната добавена стойност. Държавата поема разходите за обучение на около 180 студенти в това направление, за да гарантира кадри за тежката промишленост.

Новите нормативни актове предвиждат и промяна в начина на прием. Предлага се поне 20% от приема в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“ да се осъществява чрез държавен зрелостен изпит или специализиран изпит по математика. За техническите науки приемът ще бъде обвързан с оценки по математика, физика или химия. Целта е да се повиши качеството на подготовка още на входа на университетите, тъй като математическите умения са фундаментални за тези професии.

В контекста на по-широките образователни реформи, държавата планира да инвестира 5 млн. евро в изграждането на спортни съоръжения и ремонт на студентски общежития. Министър Вълчев апелира за национално съгласие относно бъдещето на висшето образование и подчерта значението на над 26 млн. евро, предвидени за научни проекти. Междувременно зрелостниците разполагат със срок до 28 февруари, за да заявят своя избор за незадължителни държавни зрелостни изпити.