В Канада се намират около 1000 членове на Иранската революционна гвардия

Опозиционери и експерти изразяват сериозна загриженост за сигурността на САЩ и техните съюзници. Причината е масовото присъствие на около 1000 членове на Иранската революционна гвардия в Канада. Тези данни предизвикаха остри спорове относно канадската имиграционна политика през последните месеци. В Канада може да се намират до хиляда лица, за които се подозира връзка с иранския режим. Те представляват непосредствена заплаха за регионалната стабилност според данни на „Ню Йорк Пост“.

Мишел Римбъл Гарнър е депутатка от канадската опозиция и министър на имиграцията в сянка. Тя разкритикува либералното правителство за липсата на достатъчно строги мерки. Според нея иранският режим целенасочено се възползва от либералните правила за миграция. Лицата влизат в страната и веднага подават молби за убежище. Това прави тяхното последващо експулсиране изключително трудно за канадските власти. Гарнър подчерта международното измерение на този сериозен проблем.

Това е голям проблем, който не засяга само Канада, а и нашите съюзници и партньори в областта на сигурността.

Канадското правителство наскоро предприе по-радикални стъпки за гарантиране на обществената безопасност. Министър Доминик Леблан обяви ключово решение за националната сигурност на страната. Канада официално включи Иранската революционна гвардия в националния списък на терористичните организации. Преди това през 2022 г. страната наложи забрана за влизане на ирански служители. Поводът беше смъртта на Махса Амини в Иран след нейното задържане. През 2024 г. забраната беше разширена за всички служители на режима от 2003 г.

Джо Адам Джордж от изследователския център „Близкоизточен форум“ анализира иранската стратегия. Той посочи, че основната стратегическа цел на Техеран остават Съединените щати. Иран счита Вашингтон за „големия сатана“, а Израел за „малкия сатана“. Ислямската република разполага със спящи клетки по целия свят. Американските служби прихванаха шифровано съобщение за тяхното активиране. Това се случи веднага след ескалацията на военния конфликт със САЩ и Израел.

Напрежението вече се проявява чрез конкретни инциденти на канадска територия. На 10 март двама въоръжени мъже откриха огън по американското консулство в Торонто. При стрелбата нямаше пострадали в добре укрепения комплекс. Връзката на извършителите с иранския режим все още се разследва от службите. Професор Кристиан Лобрехт предупреди за сериозни последици за Отава. Канада ще понесе отговорност, ако пребиваващ в страната имигрант извърши терористична атака в САЩ.

Канадската агенция за гранични услуги идентифицира 32 високопоставени ирански служители в страната. Те са класифицирани като потенциални кандидати за депортиране заради своето минало. Сред тях е Аббас Амиди от иранското Министерство на промишлеността, мините и търговията. Афшин Бернон е бивш генерален директор в иранското министерство на пътищата. Саид Салман Самани е бивш говорител на вътрешното министерство в Техеран. Меджид Иранменш е работил в администрацията по науката и технологиите. Сина Ардишир Лариджани работи като мениджър във Ванкувър.

Реалните резултати от мерките за депортиране обаче остават силно ограничени. Досега е бил депортиран само един ирански служител въпреки множеството идентифицирани лица. Това разкри в свой доклад вестник „Торонто Стар“. В същото време Министерството на имиграцията съобщи за анулиране на около 239 визи. Тези визи са били свързани с потенциални ирански длъжностни лица. Канадският министър на обществената безопасност Гари Анадасангари изрази резерви към цитираните цифри.

Иранската революционна гвардия реагира остро на международния натиск и санкциите. Те заявиха, че ще решат самостоятелно изхода на текущата война. Иран отрича способността на САЩ да прекратят конфликта по дипломатически път. През януари 2026 г. гвардията повиши нивото на боеготовност до най-висок етап. Европейският съюз също включи организацията в своя списък на терористичните групи. Австралия подкрепи тези действия заради терористични атаки на нейна територия. Иран отговори със заплахи срещу западни компании в региона.