В Африка отсякоха златна монета с Паисий Хилендарски в чест на българското евро

Африканската държава Гвинея, известна със своите богати залежи на злато, боксит и диаманти, пусна в обращение специална нумизматична ценност. Страната отсече златна монета от 1000 франка, посветена на предстоящото приемане на еврото в България. Проектът поставя фокус върху българската идентичност чрез образа на Свети Паисий Хилендарски.

На реверса на монетата, изработена от 1/100 чисто злато, е изобразен ликът на автора на „История славянобългарска“. Този избор е символичен, тъй като Паисий поставя основите на българското Възраждане и съвременната държавност. На аверса на ценната емисия е поставен държавният герб на Гвинея заедно с националния девиз „Труд, справедливост, солидарност“.

Благодарение на превъзходната си изработка, тази монета ще бъде престижно допълнение към всяка нумизматична колекция. Идеална е за колекционери на исторически събития и любители на европейски монети, които търсят редки и значими екземпляри

Интересът към изданието вече прехвърля границите на Африка. Нови проучвания показват, че монетата се предлага на международния пазар, като в Германия цената ѝ достига около 125 евро. Дизайнът директно препраща към бъдещата българска монета от 2 евро, включвайки надписите „2 ЕВРО/EURO“ и „Въвеждането на еврото в България“. Инвестиционният статус на африканското злато е потвърден чрез включването му в официални нумизматични списъци в страни като Австрия и Сърбия.

Образът на Паисий Хилендарски има дълга история в българското монетосечене. Той присъстваше върху банкнотата от 2 лева след деноминацията през 1999 г., а по-късно бе пренесен и върху металната монета от същия номинал. Българската народна банка е емитирала юбилейни монети с неговия лик през 1972, 2012 и 2022 година. Свети Паисий вече е познат на 358 милиона европейци чрез българското евро, а чрез новата емисия от Гвинея славата му достига и до Глобалния юг.

Междувременно международни сайтове вече приемат предварителни поръчки за официалните български евромонети за 2026 г. Това подчертава нарастващия глобален интерес към българските символи в контекста на европейската интеграция.