Урсула фон дер Лайен отново повдига въпроса за премахване на ветото в ЕС: Квалифицирано мнозинство по ключови въпроси
Урсула фон дер Лайен отново повдигна въпроса за премахване на правото на вето в ЕС и преминаване към квалифицирано мнозинство по ключови въпроси, като външната политика. Тя аргументира позицията си с необходимостта от по-бързо и ефективно вземане на решения, давайки примери с блокирани санкции. Въпреки че преходът към квалифицирано мнозинство не изисква промяна в договорите за ЕС, липсва консенсус сред държавите членки за предприемане на подобна реформа.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отново инициира важен дебат относно бъдещето на Европейския съюз, като повдигна въпроса за премахване на правото на вето по ключови области и преминаване към вземане на решения с квалифицирано мнозинство. Този въпрос, който е дългогодишна тема на дискусии в ЕС, беше поставен отново след нейната реч за състоянието на Съюза.
В своята знакова реч, Фон дер Лайен призова за прекратяване на правото на вето на държавите членки при вземането на решения, особено в сферата на външната политика. Тя даде пример с блокирани решения за санкции срещу Русия от някои страни членки, подчертавайки необходимостта от по-ефективен и бърз процес на вземане на решения в отговор на глобални предизвикателства. „Вярвам, че трябва да преминем към квалифицирано мнозинство в някои области като външната политика. Време е да се освободим от оковите на единодушните решения“, заяви Урсула фон дер Лайен.
Правителствата в ЕС традиционно могат да налагат вето върху решения, свързани с външната политика, разширяването и бюджета. Тази практика често затруднява бързото одобрение на важни мерки, като например санкции срещу определени държави. Повторното повдигане на този дебат от Фон дер Лайен е сигнал, че тя е решена да се противопостави на тези държави членки, които използват ветото по тактически съображения, какъвто е случаят с Унгария.
Интересното е, че преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство не изисква промяна в основните договори за ЕС, което теоретично би могло да ускори процеса, ако има политическа воля. Въпреки това, липсва силен и единен натиск сред държавите членки за предприемане на тази реформа. Според Николай фон Ондарца от Германския институт (German Institute), „За да се премине от анонимност към квалифицирано мнозинство, се нуждаем от анонимността сама по себе си“, което индикира сложния характер на въпроса.
Въпреки че Комисията се фокусира и върху защита на демокрацията, върховенството на закона и укрепване на европейската устойчивост срещу външни заплахи, премахването на ветото остава предмет на дебат без окончателно решение досега. Текущите политически дискусии продължават да разкриват многобройни разногласия между държавите членки, които често тактически използват правото си на вето.
Фон дер Лайен повтаря призива за премахване на правото на вето при външна политика и други ключови области, за да се улесни вземането на решения в ЕС. Ключовите факти подчертават, що макар преминаването към квалифицирано мнозинство да не изисква промяна на договорите на ЕС, все още няма нови официални потвърждения за прилагане на тези предложения или силен натиск от страна на държавите членки за подобна реформа.
Всичко това показва, че въпреки ясната позиция на председателя на ЕК, пътят към премахване на ветото и преминаване към по-ефективно вземане на решения в ЕС е осеян с политически предизвикателства и изисква консенсус, който все още изглежда трудно постижим.