Уроците на историята: Ден на признателност към хората, съпротивлявали се срещу нацизма в България
На 21 февруари България отбелязва Деня на признателност към демократите, противопоставили се на нацизма през 1941 г. Научете историята на забравената декларация до цар Борис III.
България отбелязва за девети път Деня на признателност към хората, съпротивлявали се срещу нацизма. Този паметен ден е официално учреден с Решение №1091 на Министерския съвет от декември 2016 година. Датата 21 февруари е символ на гражданската смелост в един от най-мрачните периоди на миналия век. Тя бележи годишнината от решителния протест на българските демократи през 1941 година.
На 21 февруари 1941 година лидерите на опозиционните сили искат спешна среща с цар Борис Трети. Тяхната основна цел е да предотвратят присъединяването на страната към Тристранния пакт. Тези събития се развиват в изключително напрегната международна и вътрешна обстановка. Само седмици по-рано в страната е приет антисемитският Закон за защита на нацията. Този нормативен акт отнема основни човешки права на гражданите с еврейски произход.
Важни детайли за този акт на съпротива разкриват спомените на Вергил Димов. Той е бил министър в няколко български кабинета от онзи труден исторически период. Неговите неиздадени и непоказвани досега записки описват акцията на политическите демократични сили. Вергил Димов е сред основните автори на декларацията, изпратена до монарха. Името му днес е почти неизвестно за широката общественост, но неговият принос е значим.
Историкът от ИЕФЕМ-БАН д-р Димитър Атанасов подчертава значението на личния избор в такива моменти:
Ввъв всяка една епоха има хора, които тропат с крак и казват няма пък на тоталитаризма. Хора, които представяйки си, че това може да им донесе много сериозни негативи – лични, професионални, всякакви, въпреки това не се спират.
Опозиционерите подготвят официално писмо, което носи подписите на знакови политически фигури. Сред тях са Мушанов, Гичев, Пастухов, Буров и Василев. Под декларацията стоят още имената на Пашов, Дечев, Костурков, Стайнов и Петков. Те настояват за запазване на мира и неутралитета на България.
Затова ние считаме за своя повелителна длъжност да помолим Ваше Величество да благоволите да ни отредите аудиенция, за да ви изложим мненията и съветите си с желание да ви помогнем да може страната ни да запази спасителния мир и неутралитета.
Премиерът Богдан Филов активно работи за осуетяване на срещата между опозицията и монарха. В своите записки той споделя как е целял да протака разговорите с Буров и Мушанов. Филов е искал да избегне дискусиите за предстоящото подписване на пакта. Целта е била да се спечели време до официалното присъединяване на България. В крайна сметка аудиенцията е отказана и страната влиза в Тристранния пакт.
Въпреки политическия неуспех, жестът на демократичните сили остава с огромно историческо измерение. Този акт на гражданска доблест показва наличието на жива демократична алтернатива в България. Днес тези уроци на историята често са обект на политически дискусии. Пример за това е проведеният парламентарен дебат за Холокоста, където се анализират отговорностите на миналото.
След 9 септември 1944 година паметта за тази демократична съпротива е системно заличавана. Комунистическата власт се опитва да монополизира дискурса на антифашистката борба. Повечето от опозиционерите, подписали декларацията, попадат в затвори или трудови лагери. Тяхната опозиция срещу нацизма е представена като несъществуваща или маловажна от новата власт.
Д-р Димитър Атанасов обяснява, че акцията липсва в учебниците по история по идеологически причини:
Днес 21 февруари се отбелязва с възпоменателни събития и шествия в цялата страна. Денят на признателност напомня за хората, които дръзнаха да говорят, когато другите мълчаха. Тяхната борба за демокрация и мир остава важна част от българската държавност.
