Уди Алън навършва 90 години: Животът е поредица от глупави грешки

На 1 декември 2025 г. Уди Алън, емблематичен режисьор и сценарист, навършва 90 години. Роден като Алън Стюарт Кьонигсберг, той е известен с интелектуалните си комедии и многостранния си талант. Алън е актьор, носител на „Оскар“, писател, драматург и музикант. Неговата кариера е белязана от плодотворно творчество, но и от скандални съдебни процеси. Една от емблематичните му фрази е: „Ако искаш да разсмееш Бог, опиши му плановете си за бъдещето“.

Юбилеят му е посрещнат със смесени чувства, особено в родината му. Алън продължава да бъде в схватка с културата на отмяната. Тя е резултат от обвиненията в сексуално посегателство от доведената му дъщеря Дилън Фароу през 90-те години. Режисьорът определя тази култура като „глупава“.

Животът е поредица от глупави грешки.

Това споделя той в скорошно интервю за „Уолстрийт джърнъл“, цитиран от БТА. Тези думи отразяват неговия поглед към живота и кариерата му. Обвиненията срещу Алън излизат наяве през 1992 г. Дилън Фароу, тогава на 7 години, твърди, че е малтретирана. Тя е осиновена през 1985 г. от Мия Фароу, дългогодишна партньорка на Алън.

Сблъсък с културата на отмяната

В своите мемоари „Само да вметна“ Уди Алън изразява разочарование и неверие. Той подкрепя движението #Азсъщо за помощта към жените. Въпреки това, Алън ясно заявява, че намира културата на отхвърляне за абсурдна. „Варайъти“ припомня, че той я нарича „просто глупава“. Холивудското отношение го разочарова, но не го ядосва. Наближавайки 90 години, Уди Алън не почива на лаврите си. Той прилича на герой от някой свой, вероятно най-горчив филм.

Механизмът на отмяната, който Алън нарича „глупав“, поставя въпроси. Къде свършва етиката и започва икономиката? Как изкуството понякога е по-жизнеспособно от репутацията? През 2016 г. Алън имаше договор с „Амазон студиос“ за пет филма. Тогава избухва скандалът с Харви Уайнстийн и движението #Азсъщо. Последва ефектът на доминото, отбелязва kino-teatr.ru.

За корпоративна Америка Алън се превръща в „токсичен актив“. Договорът с „Амазон студиос“ е разтрогнат. Студиото замразява филма „Един дъждовен ден в Ню Йорк“. То губи милиони, само за да не се асоциира с името на режисьора. Най-болезненият удар е „бягството“ на актьорите. Тимъти Шаламе и Грета Гъруиг, икони на новото поколение, публично се отричат от работа с него. Алън сравнява това предателство с модна диета, полезна за кариерата, но нямаща нищо общо с истината.

Към 2020 г. вратите окончателно се затварят. Дори издателският свят, крепост на интелектуалната свобода, се разклаща. Бунтът на служителите на издателство „Ашет“ срещу мемоарите на Алън показва действието на културата на отмяната. Важно е да се разбере, че Алън е „отменен“ не заради нови прегрешения. Причината е ехото от семейната драма от 1992 г. Въпреки липсата на повдигнати наказателни обвинения, в ерата на #Азсъщо, правните заключения губят тежест. Думата на порасналата Дилън Фароу става по-важна от решението на експертите. За закона Уди Алън остава невинен, но за новата етика – виновен без давност.

Европейският завой и новите проекти

След „отмяната“ в САЩ, режисьорът се обръща към Европа. Там, където Америка вижда морален проблем, Европа съзира възможност. През последните пет години Уди Алън изгражда модел за оцеляване. Филмът му „Фестивалът на Рифкин“ е финансиран от испанска компания. Той е заснет в Сан Себастиан. Неговият 50-и юбилеен филм „Чист късмет“ е сниман изцяло на френски език. Контрастът в приема е поразителен. Във Венеция публиката го аплодира. В Европа „Чист късмет“ реализира солидни приходи. В САЩ филмът излиза с ограничено разпространение, почти незабелязан.

За следващия си проект WASP 2026 (Woody Allen Summer Project 2026) управата на Мадрид отпуска 1,5 милиона евро. Условието е градът да бъде разпознаваем в кадрите и споменат в заглавието, посочва „Гардиън“. Уди Алън приема правилата. Ако Холивуд не го иска, той ще снима там, където го финансират. Междувременно, на 30 ноември 2025 г. в Дом на киното в София беше организирана специална прожекция на филма „Вики Кристина Барселона“ в чест на неговия 90-годишен юбилей, което показва продължаващия интерес към творчеството му извън САЩ. През есента на 2025 г. нюйоркският Film Forum организира ретроспектива, включваща „Ани Хол“ и „Манхатън“, а Музеят за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк включи негов филм в честването на Майкъл Кейн.

Малко преди 90-ия си юбилей, през септември 2025 г., режисьорът публикува дебютния си роман „Какво става с Баум?“. Книгата е издадена от независимата Post Hill Press. Това издателство е известно с работата си с автори, отхвърлени от мейнстрийма. Алън, символ на нюйоркската интелигенция, сега се печата в периферията. Големите американски издатели се страхуват от репутационни рискове. Запитан защо е чакал толкова дълго, Алън отговаря:

Досега правех филми и това ми харесваше. Нямах много време за друго, като например писане на книга. Заснел съм петдесет филма, това е достатъчно. Сега имам повече време. Затова реших, че е дошъл моментът да пиша. Исках го отдавна. Започнах преди година и половина. Преживяването се оказа много приятно.

Помирение и наследство

Към 2025 г. ледът на отмяната започва да се пропуква. Обществото е уморено от постоянната вражда. Важен сигнал е интервю на Мия Фароу през 2024 г. Тя е тази, която през 1992 г. обвини режисьора. Дълги години в Холивуд действаше негласно правило за лоялност към клана Фароу. В миналогодишно интервю за Си Би Ес, Мия заменя гнева с помирение. На въпрос за актьорите, които продължават да сътрудничат с Уди Алън, тя отговаря: „Напълно разбирам, ако решат да работят с него. Няма да осъждам никого“, отбелязва „Холивуд рипортър“. Казаното от Мия Фароу прозвуча като историческа амнистия. Институциите изглежда признаха, че може да се спори за човека, но не може да се изреже приносът му към ДНК-то на киното.

На 90 години Уди Алън остава верен на единствената си стратегия – да работи. Той съществува като „призрак“ в САЩ и като търсен класик в Европа. Алън със сигурност има своето място в историята на киното. Той принадлежи на тези, които са готови да отделят твореца от сянката му. За почти 60 години кариера, с редки изключения, Алън е пускал поне по един филм на година. Тайната на работоспособността му е, че никога не се е стремил към съвършенство и не е преразглеждал филмите си. Критиците често пишат, че Алън е снимал един и същ филм с повтарящи се теми и актьори, но именно затова феновете му ги обичат.

Алън е заснел 50 филма, написал е над 70 сценария и е изиграл над 40 роли. Той е известен не само като режисьор, сценарист и актьор. Много от интервютата и изявите му напомнят афоризми – смешни, цинични, тъжни или философски. Въпреки че е недолюбван от Холивуд, той има 24 номинации и четири награди „Оскар“. Сред тях е и за „Полунощ в Париж“ – най-касовият му филм. За житейската история на Уди Алън може да се снима драма. Но неговото умение е да вижда забавното дори в тъжните събития. Както самият той казва в скорошно интервю: „Тъмната страна на живота винаги ме е очаровала, но моят естествен талант беше комедията.“

Вижте също: Мария Илиева: Прецизността пречи във "върло динамично време"