Удълженият бюджет – най-добрата мярка срещу инфлацията и път към финансова стабилност

Удължаването на действието на бюджета от 2025 г. през 2026 г. се очертава като ключова мярка срещу инфлацията. Този ход има потенциала да стабилизира държавните финанси в дългосрочен план. Практиката на правителствата след 2020 г. да харчат повече от приходите, насочвайки средства към заплати в администрацията и еднократни увеличения на пенсиите, доведе до вреден цикъл на нарастващ дълг.

На пръв поглед, тези мерки изглеждат благоприятни за държавните служители и пенсионерите. Въпреки това, поддържането на 3% дефицит чрез заеми ограничава възможностите за бъдещи увеличения. Работещите в реалната икономика понасят тежестта на увеличения държавен дълг, което намалява конкурентоспособността и забавя растежа на БВП. Това води до по-нисък темп на нарастване на заплатите и пенсиите в перспектива.

Парламентът прие окончателно удължителния закон за бюджета на 17 декември 2025 г. Той влиза в сила от 1 януари 2026 г. (с изключение на параграфи 6, 7 и 8, свързани с таксата за битови отпадъци). Удължителният бюджет може да действа до 3 месеца, с възможност за удължение с още 3 месеца. Редовният бюджет за 2026 г. се очаква не по-рано от март 2026 г.

Вместо да се инвестира в инфраструктурни проекти, които биха стимулирали икономиката, средствата често се насочват към необосновани увеличения на заплати. Например, бяха необходими увеличения за военните и за полицаите на терен, но не и на ‘калпак’. Заплатите на медицинските сестри и най-младите лекари в държавните болници, които също се нуждаеха от увеличение, не бяха приоритет.

За да се финансират тези увеличения, се прибягваше до допълнителен дълг, прикриван чрез различни счетоводни трикове. Увеличените приходи в бюджета, включително от данъци, са пропорционални на инфлацията (над 5%) и на ръста на БВП (около 3%). Това позволява покриване на допълнителните разходи за индексация. Индексацията на заплатите е около 5%, което е в съответствие с годишната инфлация в края на ноември (5.2%).

Формулите за вдигане на заплатите на бюджетни служители са математически порочни. Те вързват заплатите към средната работна заплата, включително бюджетните. Това създава самонапомпващ се цикъл, който генерира невъзможни за плащане заплати.

Математически е недопустимо увеличението на нечии заплати да влиза във формулата за следващото увеличение на същите заплати.

Тези изкуствени увеличения, без основа в реалната икономика, водят до инфлация и нови дългове. В резултат, пенсиите и заплатите се обезценяват. За решаване на проблема, всички формули за увеличение на заплатите трябва да са свързани със средната работна заплата в реалната икономика, където се създава БВП. В бюджетната сфера парите само се харчат.

Удължителният закон гарантира преминаването към еврото на 1 януари 2026 г., тъй като разходите ще се изпълняват съобразно закона за въвеждане на еврото. По закон, разходите не могат да надвишават реално постъпилите приходи. Кредити се теглят само за погасяване на вече изтеглени кредити, не за нови. Това е изключително благотворно за всички в държавата, както за получаващите бюджетни заплати, така и за реалната икономика.

Претоварването на държавата с непосилни кредити погубва реалната икономика. Продълженото действие на бюджета от 2025 г. ще доведе до по-голям ръст на икономиката, повече приходи в бюджета и по-високи заплати в бюджетния сектор. Асен Василев подчерта, че вкарването на допълнителни плащания отговаря на Закона за публичните финанси и че ‘така са правили всички правителства’.

Колкото по-висок процент от БВП се преразпределя през бюджета, толкова по-нисък е ръстът на БВП. За сравнение, консолидираният бюджет на САЩ е 36% от БВП, докато на ЕС е 48,7%. Това обяснява защо за 20 години (2005 – 2024 г.) БВП на САЩ е нараснал с 46%, а на ЕС – с 27%. Изводите са ясни: по-малко преразпределение през бюджета означава повече пари за всички и по-голям икономически растеж.

Различни политически сили изразиха становища по удължителния бюджет. ГЕРБ-СДС го определиха като незаконен, но го подкрепиха. ‘Възраждане’ и ‘Морал, единство, чест’ гласуваха против. БСП-Обединена левица се въздържа, а ‘Величие’ не участва в гласуването. Финансовата министърка критикува приемането на индексацията между първо и второ четене. Министерството на финансите вече започна работа по преработката на редовния бюджет за 2026 г.