Учителят Павел Таланкин и пътят от руската пропаганда до златната статуетка „Оскар“
Историята на руския учител Павел Таланкин, който рискува свободата си, за да разкрие истината за пропагандата в училищата. Неговият филм „Г-н Никой срещу Путин“ спечели „Оскар“ за най-добър документален филм.
Екипът на “Г-н Никой срещу Путин” спечели статуетката за най-добър документален филм тази година. СНИМКА: РОЙТЕРС Павел Таланкин с наградата си след оскарите. СНИМКИ: РОЙТЕРС
Павел Таланкин задава един любопитен въпрос пред Би Би Си малко преди голямата церемония в Лос Анджелис. Той иска да разбере колко точно тежи една оригинална статуетка „Оскар“. 35-годишният учител отбелязва, че пластмасовите имитации по магазините не тежат нищо. Само няколко дни по-късно той вече държи истинското отличие в ръцете си.
“Колко тежи един “Оскар”? Този въпрос винаги ме е интересувал много, защото във всички магазини продават пластмасови китайски фалшификати, а те не тежат нищо, така че съм любопитен да знам”
Павел Таланкин печели „Оскар“ за най-добър документален филм на церемонията през март 2026 година. Лентата „Г-н Никой срещу Путин“ е плод на неговата изключителна смелост. Той успява да изнесе шокиращи кадри от вътрешността на руската пропагандна машина. Филмът е съвместна датско-чешка продукция с режисьор Дейвид Боренщайн.
Преди тези събития Таланкин работи като начален учител в град Карабаш. Това място е печално известно като едно от най-замърсените на планетата. В града живеят около 10 000 души в условия на постоянна екологична катастрофа. Причината за това е огромен завод за топене на мед.
След началото на войната в Украйна животът на Павел се променя драстично. Руското министерство на образованието спуска строги директиви към всички учебни заведения. Учителите получават задача да заснемат патриотична пропаганда сред децата. Видеата служат за отчет пред властите в Москва. Те трябва да докажат, че се спазва официалната държавна линия.
Учениците са принудени да маршируват и да вдигат националния флаг всяка сутрин. В класните стаи се преподава за денацификация и демилитаризация на Украйна. В училището дори се появяват наемници от частната военна компания „Вагнер“. Те показват на малките деца как да боравят с истински оръжия. Наемниците учат учениците как да откриват противопехотни мини в полеви условия.
Павел Таланкин е потресен от мащабното промиване на мозъци. Той вижда обява в социалните мрежи за хора, чиято работа е засегната от войната. Така се свързва с американския режисьор Дейвид Боренщайн, който живее в Дания. Двамата започват опасна съвместна работа по документалния проект.
Таланкин използва криптирани сървъри за прехвърляне на заснетите видеоматериали. Той снима тайно как държавната машина обработва психиката на децата. В документалния филм се виждат и неговите лични актове на съпротива. Павел заменя провоенните символи Z на прозорците с хиксове. Той пее песни на Лейди Гага, докато сваля руското знаме.
“Бих го описал като човек, който е много, много смел, изпитващ силни емоции и държащ на истината. Спазвахме дълъг протокол за сигурност, но когато четяхме новини за учители, за хора в Русия, осъдени на дълги години затвор, не за работа с чужденци, не за заснемане на филм под прикритие, а просто за оскверняване на руското знаме, което е едно малко нещо, което той направи във филма, бяхме наистина уплашени за него, но той не беше”
Ситуацията става критична, когато Павел забелязва полицейска патрулка пред дома си. Екипът решава, че той трябва незабавно да напусне страната. Бягството му е заснето и включено в последната част на филма.
“Преди да преминеш границата, трябва да изтриеш нашето приложение за сигурни съобщения. Да бъдеш много внимателен как пренасяш кадрите през граничния контрол. Просто бъди спокоен. Имаш билет за връщане, така че ще си помислят, че ще се прибереш след седем дни. Вярвай в себе си. Мисля, че това, което направихте, ще окаже голямо влияние”
Мисията завършва успешно и Павел пресича границата. В момента той живее на неразкрито място в Европа. Въпреки риска, той не се определя като герой.
“Когато режимът падне, планирам да се върна и да бъда полезен на родината си”
„Г-н Никой срещу Путин“ е третият филм срещу режима в Кремъл с „Оскар“ за десетилетието. Преди него наградата спечелиха продукциите „Навални“ и „20 дни в Мариупол“. На церемонията Таланкин се превърна в истинска световна звезда. Холивудски величия като Леонардо ди Каприо се снимаха със смелия учител. Повече за атмосферата на тези събития може да научите в статията за наградите „Оскар“ и триумфа в Холивуд.
По време на речта си режисьорът Дейвид Боренщайн отправи сериозно предупреждение. Той направи паралел между ситуацията в Русия и САЩ по времето на Доналд Тръмп. Боренщайн заяви, че Америка губи себе си чрез малки актове на съучастие.
“Губите страната си чрез безброй малки актове на съучастие”
Кремъл реагира хладно на новината за престижното отличие. Официалните власти заявиха, че не са гледали филма и нямат позиция. Руските държавни медии напълно игнорираха успеха на Таланкин. Те не съобщиха нито за „Оскара“, нито за спечелената по-рано награда BAFTA.
“Вече четири години търсим падащи звезди в небето, за да си пожелаем нещо много важно. Но има държави, в които не падат звезди, а бомби и стрелят дронове. В името на нашето бъдеще, в името на всички деца – спрете веднага всички войни”
Павел Таланкин продължава да вярва в силата на истината. Той доказа, че един обикновен учител може да се изправи срещу системата. Неговият филм остава историческо свидетелство за времената на авторитаризъм.
