Учени разгадават тайната на родопския силивряк за сухоустойчиви култури

Климатичните промени представляват сериозна заплаха за селскостопанската продукция в България. Учени активно търсят устойчиви решения, за да гарантират бъдещето на земеделието. В Център за върхови постижения в Пловдив се провеждат генни и молекулярни проучвания, фокусирани върху уникалните адаптивни способности на редки диви растения.

Един от основните обекти на изследване е родопският силивряк, известен още като Орфеевото цвете. Този ендемичен за Родопите вид демонстрира изключителна устойчивост на суша и високи температури. Той може да оцелее с едва 4% вода в тъканите си, поради което е наричан още „възкръсващо растение“.

д-р Никола Стайков – молекулярен биолог: „Ние вече сме разчели нейния геном и можем да кажем, че той е уникален. Той е много различен от генома на останалите растения. Това е практически напълно сухо растение и не умира. След като го полеете, то се насмуква отново със вода до нормални количества и продължава собствения си живот, сякаш нищо не се е случило.“

Геномът на родопския силивряк съдържа 44 306 гена, като около 24% от тях са уникални. Тази особеност го прави ценен ресурс за изследвания. Учените в Пловдив проучват молекулярните механизми на оцеляването му чрез ин витро отгледани проби. Целта е да се създадат сухоустойчиви сортове земеделски култури.

д-р Никола Стайков – молекулярен биолог: „Вместо да се откажем от отглеждането на царевица и да я заменим със сорго, което е много по-устойчиво на суша, ние бихме могли да работим в тази насока да създадем сухоустойчиви сортове царевица. Или пък краставици и домати, които също искат много вода. Или ранно зреещи, така че да се приспособим към тези промени. Ние започваме да мислим още преди да са настъпили промените и започваме да се подготвяме за тях.“

В специализирани оранжерии се пресъздават различни климатични условия. Там се тестват селскостопански култури под стрес от околната среда. Д-р Емил Вътов, учен изследовател, експериментира със 170 сорта чушки. Той търси кои генетични характеристики правят едни сортове по-издръжливи от други.

д-р Емил Вътов – учен изследовател: „Целим да видим какво в тяхното разнообразие прави едни линии по-податливи, а други по-издръжливи. Примерно ето го сорта там – тъмно зелени, хубави, големи листа, а ето този тук – има лек проблем. И на това разнообразие всъщност ние разчитаме, за да видим кое прави този сорт да е различен от другия.“

Друго фундаментално проучване е насочено към удължаване трайността на ягоди и малини. Тези плодове са силно чувствителни към слънчево греене и високи температури. Тестове с препарати като извлек от водорасли показват обнадеждаващи резултати. Те нямат негативно влияние върху околната среда. Земеделците в Югозападна България вече експериментират с нови култури.

Родопският силивряк е известен с уникалната си способност да изпада в анабиоза. Това му е помогнало да оцелее през ледниковия период. Ботаници са установили, че може да преживее 31 месеца изсушен в хербарий. След овлажняване той се възстановява нормално. Важно е да се отбележи, че силиврякът е защитен вид. Законът за биологичното разнообразие забранява неговото бране или отрязване.

Създаването на нов сорт може да отнеме между 5 и 16 години. Това е значително по-бързо от вековете, необходими в миналото. Учените подчертават, че адаптацията е основен природен закон. Науката предоставя възможности за навременно приспособяване към промените. Климатичните промени са необратим процес.

Прогнозите сочат, че всеки един градус увеличение на средната годишна температура може да свие добивите с 10%. Затова учените работят в две основни посоки. Едната е ограничаване на щетите от човешката дейност. Другата е приспособяване към новите условия на живот, налагани от природата.