У нас няма кой да глобява по новия регламент на ЕС след хибридния вот в Румъния

България изостава с шест месеца в прилагането на задължителния европейски регламент за политическата реклама. Регламент 2024/900 цели да осигури пълна прозрачност при онлайн агитацията и борба с дезинформацията. Разпоредбите му трябваше да действат активно още преди предстоящите избори. В момента въпросът попада в компетенциите на ЦИК и СЕМ. Българското законодателство обаче не поставя строги ограничения за пропаганда в социалните мрежи.

Новите европейски правила изискват всяка политическа реклама да бъде ясно обозначена. Потребителите трябва да знаят кой е спонсорът на конкретното съобщение. Регламентът изисква разкриване на данните, използвани за таргетиране на аудиторията. Максималният размер на глобите за нарушения може да достигне 6% от годишния приход на спонсора. Тези санкции са значително по-високи по време на изборни периоди.

Тежките финансови наказания принудиха технологичните гиганти Google и Meta да променят политиката си. Компаниите решиха да прекратят услугите за политическа реклама в рамките на Европейския съюз. Забраната засяга политически партии, кандидати и официални институции. Google потвърди, че ще изисква декларации за всички рекламни кампании според новите правила. Регламентът влиза официално в сила на 10 октомври 2025 година.

В България липсва определен национален орган, който да налага предвидените санкции. В Централната избирателна комисия вече са постъпили около 40 преписки, свързани с регламента. Създадена е работна група с участието на различни държавни институции. Зам.-шефката на комисията и неин говорител Росица Матева коментира ситуацията пред медиите.

Провеждането на предизборната кампания се урежда от националните правила. Регламентът е задължителен, но становището на ЕК е, че не се прилага по уредени в националното законодателство въпроси. Предизборната кампания е такъв въпрос

Матева поясни, че държавата все още не е посочила кой орган ще отговаря за регламента. Тя изрази скептицизъм относно възможността за налагане на глоби в настоящата ситуация.

Кой ще ги глоби, след като няма определен национален орган, който да налага санкции по регламента. За нас няма казус

Междувременно кампанията за вота на 19 април се измества масово в социалните мрежи. Алгоритмите и координираните мрежи от профили играят ключова роля за политическото влияние. Докладът „TikTokcracy тракер“ на компанията „Сенсика“ показва сериозна онлайн доминация на Румен Радев. Анализът отчита използването на мрежи от профили за масово разпространение на хаштагове.

Бившият президент бива налаган чрез широка мрежа от фен страници с над 1,3 милиона членства. Тези групи генерират по над 100 публикации ежедневно. В платформата ТикТок видеата в негова подкрепа достигат близо 2700 броя преди старта на кампанията. Ръстът на гледанията им надхвърля впечатляващите 370%.

Европейските мерки бяха провокирани от изборните резултати в Румъния в края на 2024 година. Тогава победата на проруския кандидат Калин Джорджеску бе обяснена с хибридни атаки. Той беше промотиран в ТикТок чрез координирани профили и специфични алгоритми за препоръчване. Намесата в избори от трети държави представлява сериозна заплаха за демокрацията в ЕС.

Намесата в избори от страна на определени образувания от трети държави или граждани на трети държави, които евентуално спонсорират политическо рекламиране в ЕС, представлява сериозна заплаха за демокрацията

Служебният външен министър Надежда Нейнски сформира специален механизъм за противодействие на дезинформацията. Звеното наблюдава данните за външна намеса и манипулиране на информацията. Премиерът Андрей Гюров и министър Нейнски поканиха журналиста Христо Грозев да помага на екипа. Грозев обеща да предостави събирана с години информация за зловредни влияния.

В средата на март представители на ТикТок разговаряха с представители на МВР. Дорин Рису и Мари Солане се срещнаха със зам.-министъра Иван Анчев. В дискусията участва и Владимир Димитров, шеф на „Киберпрестъпност“ в ГДБОП. Социалната мрежа пое ангажимент да ограничава активността на фалшивите профили.

България поиска задействане на специалния механизъм на ЕС за ранно предупреждение за дезинформация. Европейската комисия ще съдейства с обмен на данни и проверка на факти. В страната действа и специално звено за мониторинг срещу хибридни и шпионски атаки.