Творческото разрушение носи Нобел за икономика: Отличиха трима изследователи за обяснението на иновационния растеж
Джоел Мокир, Филип Агион и Питър Хоуит спечелиха Нобеловата награда за икономика за обяснението на икономическия растеж, движен от иновациите и принципа на творческото разрушение. Лауреатите, които приложиха както исторически, така и математически подходи към икономиката, си поделят парична награда от 11 милиона шведски крони. Работата им подчертава необходимостта от поддържане на механизмите на творческото разрушение за избягване на стагнация.
Нобеловата награда за икономика беше присъдена на трима видни изследователи – Джоел Мокир, Филип Агион и Питър Хоуит. Те печелят престижното отличие за „обяснението на икономическия растеж, движен от иновациите“, включително ключовия принцип на творческото разрушение, предаде Асошиейтед прес.
Победителите предлагат допълващи се, макар и контрастиращи, подходи към икономическата наука. Джоел Мокир, който е икономически историк, се фокусира върху дългосрочните тенденции, като използва исторически източници. От друга страна, Агион и Хоуит се позовават на математиката, за да разработят модел за функционирането на творческото разрушение. В статия от 1992 г. те създадоха математически модел, обясняващ механизмите зад устойчивия растеж.
Лауреатите получават признание за това, че успяват по-добре да обяснят и количествено да измерят „креативното разрушение“. Тази ключова концепция в икономиката описва процеса, при който полезни нови иновации заменят – и по този начин разрушават – по-стари технологии и бизнеси. Концепцията традиционно се свързва с икономиста Джоузеф Шумпетер, който я очертава в книгата си „Капитализъм, социализъм и демокрация“ от 1942 г.
Нобеловият комитет подчертава приноса на Мокир, като заявява, че иновациите изискват не само знание за това, че нещо работи, но и научни обяснения защо.
„е доказал, че за да могат иновациите да се редуват в самогенериращ се процес, не само трябва да знаем, че нещо работи, но и да имаме научни обяснения защо“
— Нобеловият комитет (относно работата на Мокир)
Мокир (79 г.) е роден в Холандия и преподава в Северозападния университет. 69-годишният Филип Агион е от Колежа на Франция и Лондонската школа по икономика, а Питър Хоуит (79 г.), роден в Канада, е от Браунския университет. Агион сподели, че е шокиран от полученото отличие и обяви плановете си да инвестира средствата в изследователската си лаборатория.
„Не мога да намеря думи, с които да изразя чувствата си“
— Филип Агион, по телефона на пресконференцията в Стокхолм
Попитан за актуалните търговски войни и протекционизма, Агион изрази ясното си несъгласие:
„Не одобрявам протекционистката политика на САЩ. Тя не е добра за … световния растеж и иновациите.“
— Филип Агион
Агион също така има значителна роля във френската политика, като помага за изготвянето на икономическата програма на президента Еманюел Макрон през 2017 г. През 2024 г. той беше съпредседател на Комисията по изкуствен интелект, която представи доклад с 25 препоръки за позиционирането на Франция като водеща сила в областта на ИИ.
Джон Хаслер, председател на комисията за наградата по икономически науки, подчерта значението на отличената работа.
„Работата на лауреатите показва, че икономическият растеж не може да се приема за даденост. Трябва да поддържаме механизмите, които стоят в основата на творческото разрушение, за да не изпаднем отново в стагнация“
— Джон Хаслер, председател на комисията за наградата по икономически науки
Общата парична награда възлиза на 11 милиона шведски крони (почти 1,2 милиона долара). Половината от сумата отива при Мокир, а останалата половина се разпределя между Агион и Хоуит. Освен паричния еквивалент, победителите получават и 18-каратова златна медал и диплома.
Наградата за икономика, официално известна като Награда на Шведската централна банка за икономически науки в памет на Алфред Нобел, е учредена през 1968 г. Въпреки че пуристите отбелязват, че тя технически не е Нобелова награда, тъй като не фигурира в оригиналното завещание, тя се връчва заедно с останалите на 10 декември – годишнината от смъртта на Нобел през 1896 г. До момента наградата е била присъдена 56 пъти на общо 96 лауреати, като само трима от носителите са жени.
Миналата година (2024 г.) наградата бе присъдена на Дарон Аджемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс А. Робинсън, които проучиха влиянието на институциите върху икономическия просперитет. Техните изследвания доказаха, че по-свободните и отворени общества имат по-големи шансове да просперират.
