Цените в България продължават да растат в началото на 2026 година
Месечната инфлация през януари достигна 0,7%, като най-голям ръст има при храните и услугите. Прогнозите сочат забавяне на ценовия скок до 2,8% през 2026 година.
Инфлационният натиск в България не стихва и през първия месец на новата година. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че цените продължават да се покачват, макар и с по-умерени темпове спрямо края на 2025 г. През януари месечната инфлация достига 0,7%, а годишният показател се фиксира на 3,6 на сто.
Най-осезаемо поскъпване се наблюдава при основни групи стоки и услуги. Потребителите плащат повече за храни, алкохол, лични грижи и социални услуги. В същото време сезонните намаления при дрехите и обувките, както и поевтиняването в сектор „Информация и комуникация“, оказват лек задържащ ефект върху общия индекс. Статистиката за изминалата година е категорична – най-сериозен скок има при развлеченията, спорта и културата, както и в секторите на хотелиерството и ресторантьорството.
Контекстът на тези данни се допълва от факта, че инфлацията през декември беше неочаквано ниска въпреки активното празнично потребление. Според експерти средногодишната инфлация за цялата 2025 г. е достигнала 4,6%, като натрупаната инфлация за последните пет години е драстичните 41,4%. Основен двигател на този процес остава значителното увеличение на цените на електроенергията за бита.
Политическите спорове около индексацията на доходите също се изострят. Правителството одобри еднократно увеличение на заплатите в държавния сектор с 5%, базирайки се на хармонизирания индекс на потребителските цени. Критици обаче посочват, че националната методология отчита по-висок ръст на цените от 5,2%, което оставя работещите с реална загуба на покупателна способност. Въпреки това, прогнозите на ООН дават надежда за бъдещо забавяне на инфлацията до 2,8% през 2026 г.
За сравнение, в предходни периоди годишната инфлация за октомври беше над 5%, което подчертава плавната тенденция към успокояване на пазарите. Към момента обаче разходите за жилищни нужди остават с близо 4% по-високи, а хранителните стоки поддържат ръст над 4 на сто, което продължава да тежи на семейните бюджети.
